"Вървете след мен!"

Не бих опитала същото и аз с работник смазан -
би трябвало да си самият божи син,
защото иначе ритникът не ти мърда.

Ако те бяха скитници, поети, трубадури,
бих повярвала -
готови да се повлекат след всяка по-различна птица.
Но те - чиито движения до съвършенство са се слели
с формата на скучния им труд, как точно те
зарязват всичко друго и потеглят?

Бих се отказала от чудото с Лазар
или с изцеряването на прокажените,
за да видя това.


Роланд Флинт

The Blessed.Да те питам,защо Бог е сътворил мухите? :)

Щото и той понякога не знае кога да спре.
Ей затва!

е в пъти по-силна от прозата, Еraklia! Но пък прозата ти повече се чете...;)))
Накъде отива този свят, Еraklia?!

хм, всъщност не съм имала усещането никога, че пиша поезия или проза, Хензел. За мен всяка дума е била откровение, като в клуб на анонимните алкохолици.
Никога не съм носела послание. Проблемът ми явно е в това, че винаги съм искала по-малко от останалите.
А светът...си е поел по пътя. Аз дето се вика - почти съм стоп. Почти съм кръстопът. Спирка някаква на вятъра:))
Тази нощ лятото умря. Така казват.