Странен ден и още по-странна вечер. Времето е гневно. Морето е сърдито. Ври и бушува. Нищо по пътеката между скалите не подсказва какво ни чака долу. Смехът е истеричен писък сред разпръскващите се птици. Само аз ли ги усещам, че са уплашени. Безумният бяг наникъде. Начинаът, по който се гонят, но отбягват да се срещнат. Дори не знаех, че наоколо има толкова видове птици. Въздухът е пълен с пясък. На моменти тежи, ако се смееш с широко отворена уста. Тъмните очила изглеждат странно на фона на разголените тела.

 "Ощипах някой! Да си признае кой беше!" "Хахахаха!" Кое е смешно? Че ощипаният си мълчи ли? Храстите прегарят от жегите. На всяка крачка някой безмилостно впива нокти в краката. Краката кървят, но продължават да се движат. Някой се сурна. Дружен смях. Болката от червените ивици по бедрата не се усеща, когато в края имаш цел. Чувам свистене, което знам, че идва отдругаде, защото бързия поглед по лицата около мен ме уверява, че го чувам само аз. 

Забелязала съм, че понякога някой плаче, защото това съвпада с приличието. Понякога приличието съвпада с доброто. Но не винаги доброто съвпада с приличието. Въздухът е сух. Бурята не е утихнала. Няма смислен разговор. Подвикванията са несвързани. Никой не смее да каже:”Да се откажем!” Знаят, че аз съм последният човек, който би го казал. Защо тогава всеки се опитва да срещне погледа ми? Забързвам.

 Помня времето, когато никой не се страхуваше. Няма ли вече нещо толкова важно, че да ни прави безразсъдни. Няма, разбира се. Въпросът е риторичен. А аз съм една разумна жена. Разчитат, че все пак докато стигнем ще си спомня това. Само че не знаят, че съм отказала спомените. Де да бях отказала и цигарите.

Поемаме заедно по най-високата скала. Да бяхме отишли поне на някой от градските плажове. Всички се смеят на изречената безсмислица. 
Когато някой умира остава друг да скърби. Ако останалият не скърби, другите се преструват, че е така. Това се нарича приличие.
 Да спазваш приличието означава да оставиш...всъщност често не означава нищо. 
Най -злостните неща се произнасят с мек и ласкав глас. Най-страшните неща се произнасят тихо и нежно. 

Морето не е зло тази вечер. То бушува. Вие. Крещи. Морето определено не спазва приличието. Май не му пука за нашите чувства и страхове. Застанали сме като на заколение един до друг на скалата. Никой не докосва никого. Това означава, че градската ни природа е стресната. Гледаме небето. За първи път виждаме това небе. Пустинята се е качила в него и го е завзела. Не може да има толкова жълто пустинно небе. Не е редно. Не е прилично. И тогава я виждаме.
На 05.07.07, в 20.45 ч в небето се извиваше дъга. Ярка, огромна дъга, чийто един край се губеше.

Абе, някой да каже, това нормално ли е? Никой нищо не казва, защото никой не знае. Сега е моментът. Сигурно е шега, но никой не се смее. Стоим и гледаме онова, което досега не сме виждали и сигурно повече няма да видим. В девет часа заедно с настъпването на мрака изчезва и дъгата.
Всичко вече е нормално. Нищо свръхестествено. Нищо извън рамките на приличието.

А аз така и не разбирам дали в мига преди скока от скалата, преди да ме погълне водната стихия някой все пак успява да се откаже.

единственото нормално нещо е дъга на 5.07 в 20 и 45


останалото е мъгла
с тук там проблясъци, че живеем

толкова перфектно! само ТИ!
и знаеш ли... морето е гальовно и ласкаво днес!
Плувай, Момиче, плувай!
поклон от Нел

щом вече си отвъд приличието.
А това: "Но не винаги доброто съвпада с приличието" си е култово прозрение :)))

като гвоздейчета са ти кратките изречения

Само че при теб , споменът къде е тръгнал към бездната, като е вечен и това не ще го погуби ?!
За всеки случай , обаче , ще му хвърля един спасителен пояс :)))
Поздрави за прекрасно написаното !!!

ИМАХ ЧУВСТВОТО ЧЕ СЪМ ДИСЕКЦИОННА ЗАЛА !
Чувствах се различно и специално ,но все пак много ми хареса !
Поздравления !

:D:D:D:D (неприлично ли е, че се смея? не, не е смешно - просто пак е слън4ево ;))
...
Остави ни четири дни да се изкачваме по най-високата скала и да скачаме...
щом няма да чета - да те поздрвя;)
за спомените неотказани ;)
и колко ли още напред ще идвам, за да срещна погледа ти и да видим дъгата?
10х!!!

dressy - прегръдки, Дрес. виждам те от мъглата:))

nellka - днес се оставям на морете да ме носи, Нел. изморих се да плувам. изморих се.

simpleman - отвъд приличието. само фактът, че сме отвъд ни кара да се чувстваме способни на прозрения:)))

x2man - фарс или.....прочети я, може да ти хареса:))

vishnichka - проба! проба! имаме ли връзка все още?:))

iliada1 - Благодаря, Илиада. Човек с финес си, виждам го:))

анонимен - :D. - прегръдка може ли. опитвам се да стоя на брега, опитвам се:))

dressy - прегръдки, Дрес. виждам те от мъглата:))

nellka - днес се оставям на морете да ме носи, Нел. изморих се да плувам. изморих се.

simpleman - отвъд приличието. само фактът, че сме отвъд ни кара да се чувстваме способни на прозрения:)))

x2man - фарс или.....прочети я, може да ти хареса:))

vishnichka - проба! проба! имаме ли връзка все още?:))

iliada1 - Благодаря, Илиада. Човек с финес си, виждам го:))

анонимен - :D. - прегръдка може ли. опитвам се да стоя на брега, опитвам се:))