Говорих дълго с морето.
Споделих му за мен.
Не бях напълно честна.
Изпратих тихо
чезнещия ден.
Сигурна не бях
какво му обяснявам.
По ласките му проумях,
че истината то долавя
без смисъла да назовавам.
Изпрати ме със мрака
без дума да рече.
Не прошка ме обля
с вълната -
непоклатима твърдост
излъчваше, възстаналото
срещу мен море.
Последните му думи бяха:
Готви се да се върнеш
скоро цялата при мен!
Извърнах поглед и си тръгнах.
Признание солено
се стече по моето лице. 

обичам да се връщам при него цяла..
време е,малвина,стягай куфарите

и по моето лице се търкулна едно :)
винаги остава нещо недоизказано дори и когато си решил да споделиш всичко... така сме устроени явно. но когато споделяш с някого, който те разбира... той знае и онова... недоизказаното

И аз обичам да говоря с морето... Да чувствам властното му привличане..., силата му, тайната му...
И винаги ми е тъжно, когато се разделям с него...
Беше ми хубаво да прочета мислите ти...:)

къпане Ракли!Скоро надявам се да поздравя брега:)))

Много красиво!
И малко... тревожно?
Отивам и аз да му поговоря :)