С очи заслепени

след тебе вървях.

Дори до смърт наранена

твоя бе мойта душа.

Ту път бе за мене,

ту ограда – да спра.

От огън ме вади

и ме хвъля

обратно в леда.

Бях твоя напълно.

Бях ти вярна до смърт.

Единствено с тебе успявах,

скрит надълбоко в моята гръд.

И защо го направи?

Кого забавлява

тази жестока игра?

С тебе във мене 
да се чувствам 
напълно сама.