Постинг
31.05.2008 07:10 -
Моите единствени банани
реших да сложа няколко думи за ползата и вредата от БАНАНИТЕ
Бананите са открити от Александър Велики в Индия. От там са пренесени в Европа, Африка и Южна Америка. В Северна Америка стигат официално след 1830 г.
Бананът е най-консумираният плод в света, особено в Африка и Южна Америка.
Според някои тълкувания на Корана точно те били забранените плодове на познанието и безсмъртието.
Аз друго терзание душевно обаче имам. Не касае вселената и космическите закони. Имам драма с едни банани. Много ми е трудно да реша какво да правя с тях.
Отивам си в неделя на пазар. Най-мразя да ходя на пазар в неделя. Но се случва и това понякога. Вървя си покрай щандовете и преценявам кои домати имат дъх на салата. Изведнъж обаче погледът ми се привлече от нещо, което хем ми бе познато, хем не ми пасваше много на изградения мироглед. Банани. Обаче зелени банани. Но не като зелени банани всмисъл на неузрели, а направо изумрудено зелени. Като произведение на изкуството. Приближих се напълно забравяйки мисията си свързана със селската салата. В съзнанието ми изплува спомена за един друг банан, донесен ми от някъде далече. Може би Южна Америка, не помня. Тогава ме впечатли със странния си цвят, но като научих, че е някакъв тип, който не се яде суров, а само сготвен и като добавих цялата сложност на това, че е един, просто го изхвърлих и приключих дилемата. Явно обаче въпросът – Ами ако.... се бе загнездил в съзнанието ми по-дълго от очакваното и само беше чакал сгоден случай да ми напомни за себе си.
-Това какво е? – попитах продавача, който очевидно смяташе, че трябва да е поне директор на вечерна гимназия.
-На кво ти прилича? Чети там, пише си...
-Абе пише, но аз да попитам. Щото ако са банани, то са като сбъдната мечта!
Бре, че стана приказлив. Те били от Еквадор!!!! Затова такива. И сорта им специален. Не били като другите банани. Ииии! Пощръклях.
-Искам осем! – такава алчност.
-Осем кво?
-Ми банана, не кила.
Та взех си специалните банани, напазарих набързо и се прибрах най-скорострелно. Преди обаче да успея да ги пробвам, телефонът извъня, колелото на съдбата се завъртя към гостуваща трупа и аз ги оставих на терасата както са с етикета Еквадор.
Днес се сетих за тях. Излязох да ги търся и се настроих за гастрономическа нирвана. Като ги погледнах обаче – занемях. Моите прекрасни и специални банани бяха пожълтели. Като всички други. Досущ същите. Слънцето пак ми беше навряло фактите в очите. Лелеее. А етикетът си седи там. Етикетът на измамата. Всъщност ги прибрах. Погледах ги, помирисах ги и им простих. Дилемата ми обаче си остана следната – дали да приема цялата им тази промяна като форма на мимикрия или да знам дълбоко в себе си, че всъщност зеленото им е там някъде, скрито само от другите, и че всъщност са наистина някакъв друг, ама съвсем друг сорт – изумруден.
Бананите са открити от Александър Велики в Индия. От там са пренесени в Европа, Африка и Южна Америка. В Северна Америка стигат официално след 1830 г.
Бананът е най-консумираният плод в света, особено в Африка и Южна Америка.
Според някои тълкувания на Корана точно те били забранените плодове на познанието и безсмъртието.
Аз друго терзание душевно обаче имам. Не касае вселената и космическите закони. Имам драма с едни банани. Много ми е трудно да реша какво да правя с тях.
Отивам си в неделя на пазар. Най-мразя да ходя на пазар в неделя. Но се случва и това понякога. Вървя си покрай щандовете и преценявам кои домати имат дъх на салата. Изведнъж обаче погледът ми се привлече от нещо, което хем ми бе познато, хем не ми пасваше много на изградения мироглед. Банани. Обаче зелени банани. Но не като зелени банани всмисъл на неузрели, а направо изумрудено зелени. Като произведение на изкуството. Приближих се напълно забравяйки мисията си свързана със селската салата. В съзнанието ми изплува спомена за един друг банан, донесен ми от някъде далече. Може би Южна Америка, не помня. Тогава ме впечатли със странния си цвят, но като научих, че е някакъв тип, който не се яде суров, а само сготвен и като добавих цялата сложност на това, че е един, просто го изхвърлих и приключих дилемата. Явно обаче въпросът – Ами ако.... се бе загнездил в съзнанието ми по-дълго от очакваното и само беше чакал сгоден случай да ми напомни за себе си.
-Това какво е? – попитах продавача, който очевидно смяташе, че трябва да е поне директор на вечерна гимназия.
-На кво ти прилича? Чети там, пише си...
-Абе пише, но аз да попитам. Щото ако са банани, то са като сбъдната мечта!
Бре, че стана приказлив. Те били от Еквадор!!!! Затова такива. И сорта им специален. Не били като другите банани. Ииии! Пощръклях.
-Искам осем! – такава алчност.
-Осем кво?
-Ми банана, не кила.
Та взех си специалните банани, напазарих набързо и се прибрах най-скорострелно. Преди обаче да успея да ги пробвам, телефонът извъня, колелото на съдбата се завъртя към гостуваща трупа и аз ги оставих на терасата както са с етикета Еквадор.
Днес се сетих за тях. Излязох да ги търся и се настроих за гастрономическа нирвана. Като ги погледнах обаче – занемях. Моите прекрасни и специални банани бяха пожълтели. Като всички други. Досущ същите. Слънцето пак ми беше навряло фактите в очите. Лелеее. А етикетът си седи там. Етикетът на измамата. Всъщност ги прибрах. Погледах ги, помирисах ги и им простих. Дилемата ми обаче си остана следната – дали да приема цялата им тази промяна като форма на мимикрия или да знам дълбоко в себе си, че всъщност зеленото им е там някъде, скрито само от другите, и че всъщност са наистина някакъв друг, ама съвсем друг сорт – изумруден.
1.
анонимен -
"Като всички други."
31.05.2008 09:01
31.05.2008 09:01
Това е жалко, нали?
цитирайРазвесели ме! :)) Абе... да си призная... докато четях за твоите "единствени банани", си мислех за... хората, за илюзиите, за доверието и реалността... Всъщност... постингът ти провокира в мен различни размисли...
"настроих (се) за гастрономическа нирвана" - това много ми хареса! И - о, изненада! Зеленото се е превърнало в жълто! Първата асоциация - светофар... "премини" се превръща във "внимавай"... Доверяваме се лесно, но...
Благодаря ти, eraklia, за това, че провокира мисълта ми в различни посоки! Слънчев и прохладен ден ти желая!
цитирай"настроих (се) за гастрономическа нирвана" - това много ми хареса! И - о, изненада! Зеленото се е превърнало в жълто! Първата асоциация - светофар... "премини" се превръща във "внимавай"... Доверяваме се лесно, но...
Благодаря ти, eraklia, за това, че провокира мисълта ми в различни посоки! Слънчев и прохладен ден ти желая!
Е къде ми е ползата и вредата? Ако изключим битовизма на темата такова не прочетох.
Бананите са най-богати на калий и далеч в техническо отношение-снимката с зелените банани не е върха. Те са ключ към дълголетието и компенсират организма с витамин C и В2.
Бананите биват още керемидено червени и такива с форма и вкус на ябълка. Очевидец, дегустатор и зависим от тях.
цитирайБананите са най-богати на калий и далеч в техническо отношение-снимката с зелените банани не е върха. Те са ключ към дълголетието и компенсират организма с витамин C и В2.
Бананите биват още керемидено червени и такива с форма и вкус на ябълка. Очевидец, дегустатор и зависим от тях.
да ядеш банан със запушен нос и затворени очи?
няма да го различиш от ягодата!!!
изобщо... ако нямяш зрение и нюх... ти е все едно какво ядеш, единствено лютото различаваш...
Мисля, че достатъчно алюзии и метафори наредих в мнението си! :))))
Приятен ден и успешва седмица, Ракли :)))
цитирайняма да го различиш от ягодата!!!
изобщо... ако нямяш зрение и нюх... ти е все едно какво ядеш, единствено лютото различаваш...
Мисля, че достатъчно алюзии и метафори наредих в мнението си! :))))
Приятен ден и успешва седмица, Ракли :)))
Банана има същатата структура като ягодата защото и от двете се извличе така наречено нишесте...
цитирайТърсене