ход на пределите на мисълта
грация и лекота примесени с болка
следа от изкупление
сумрак който очертава някакви контури
върхове на пръсти
моите премръзнали пръсти
копнежен бронз, червено
но те не са в пейзажа
те съществуват в неизвестността
Бог не би допуснал
думите, преглътнати като сълзи
удар
тези малки удари
потръпване
немощният не отстъпва
част от наранена дума - о..би...
полъха на дъх раздвижва само тънките завеси
рози и кръв насищат цвета им
така далеч е стигнала
че всички стари думи
шептят наново...

Много е хубаво, поздрави!

Страхотно е, че старите думи шептят отново! :)))))

няма как,да не стана рано,още не отворила очи,но запалила цигара и,шумно правеща си кафе,да мина и да не ти намигна:))))
няма как да не си помисля,там има още едно идиотче,правещо същите неща:))))

благодаря ти:)) откъснати моменти настроение.

Биз, понякога се вслушваме във ехото на собствените си думи и откриваме парчета себе си. Привет!:))

Цупле! Точно тук на ветровитото ми е много готино да те видя и да се запитам - свети ли цигарата в сутрешния мрак? Още ли пиеш кафето като мен преди изгрева?