Извънсезонна съм сега.
По-грозна съм от
неочаквано попарена трева.
От вестник стар,
полуразложен във калта.
От прокъсана обява
със изтекъл срок.
От ненужен ключ,
изгубил своята врата.
Свивам се върху
студената земя.
Заравям пръсти в нея.
От моята последна топлина
ще вземат сила
спящи в нея семена
и в дългата студена зима
ще сънуват, че са
уханни, цъфнали цветя.

Ракли , направо си пеем с теб в един и същи хор....май трябва да сменим репертоара...но с какъв ъкъл в тая , тъжно красива есен ?!

Ами...
прегръдки!

пий керосин и да тръгваме :)

ами...големи певици сме значи. аз винаги съм пяла втори глас, предполагам, че заради цигарите, вече и да искам не мога да се извися до първи. важното е, кабарето да не спира, нали:)

ами...прегръдките могат да бъдат много, много важни:)

а за мезе? донбаски въглища?