Нимби видях от тавана да падат над нас...
И си мисля - създал ги е моят безпомощен плач,
както страха ни - напразен.
И стискам клепачи, заключвам нощта и деня,
и чакам всеки миг стиснат в мойта ръка... 

Толкова разнообразни и красиви и идват като прекрасно допълнение към стиха !

но тук не се чувствам като на гости. Може да имам нещо от нрава на кукувицата в себе си... или просто да усещам огромното благоволение на творческия дух наоколо:)

благодаря ти, Илиада:)
песента харесвам много

винаги си добре дошъл:)
а кукувицата, за да опази от Копнежа малките си, създаде ги и рече - Не сте мои вече!
и оттогава Кукувица се нарече."