Ми Зер Ник каза нещо неочаквано, което изненада Див На и я свари съвсем неготова. Тя скочи и побягна. Обърна се за миг и усети силен удар по главата.Всичко се завъртя и изчезна... Нещо се мяркаше пред очите й. Опомни се бавно.
- Какво стана? – едва промълви Див На.
Ми Зер Ник не отвърна. Съсредоточено бъркаше някаква смес.
- Има ли кръв?
- Вече не. Почистих.
Тя притвори очи, за да намали пулсиращата болка.
- Защо ме удари?
- Аз да съм те удрял?! – възкликна Ми Зер Ник – Виж, аз жени не удрям. Нищо, че често го заслужават.
- Кой тогава ме удари?
- Сама се удари. В една изгнила греда. Опитах се да те предупредя, но ти не ме слушаше.
Див На се намръщи и опипа главата си.
- Кой ден сме днес? 23-ти май?
- Не! – смаяно отговори Ми Зер Ник.
- Защо ми се струва, че сме 23-ти май?
- Може би трябва да извикам лекар.
- Защо?
- Защото все още е 2-ри април и все още е вторник. Няма значение какво пише на твоите бикини.
- Браво! Точно така. Сега тя е безпомощна. Хайде да я тъпчем!
- Даммм, - замислено рече Ми Зер Ник – За паднало дърво голям топор не е нужен.
- И все пак, падналият на земята става като се опира на земята, нали това се опитваш да ми кажеш ? – отвърна Див На и го прегърна. 

с ръце и се прегърнали, хареса ми, давай третия;)

Мизерник е когато вместо да ти подаде ръка когато се давиш, те пляска с греблото в главата. Те това се казва Учител! :-)

Ракли, ако го и направиш смешничко, направо си Цар И Ца!
С обич!

колко хубаво, че ти е харесало:))
аз пък се питам, кво е аджеба онова нещо дето все ги кара да се прегръщат накрая на филма?:)

Учител казваш?! Потресена съм. Спомням си веднъж Бизте , аз неистиво виках - мразя еманципацията!!! Той отговори тихо, спокойно и категорично - ще те емапципират насила.
Мен пък ми е смешно бе:)))

Това, което ги кара да се прегръшат в края на филма е подчинението.
Абе добро утро Ел :)

тук вали дъжд, мрачно и гадно е, но пък кафето е страхотно.
подчинението? на какво? или на кого?
а в най, най истинския край може би все пак се стича синята кръв. знам ли...

Мани кръвтта.
Тука пък е мъгла :)
Подчинение на очакванията.
Очакването е много силен аргумент знаеш ;)

абсолютно. защо ли , защо ли си смених мнението за поста тази сутрин. но утре ще сложа едно кратко стихче - Удължи ми началото:))
Но един ден, такъв спор ще се развихри, че ще се хванем за косите...образно казано де:)))))) отивам да работя. до после!

Как го удължих - нинам :))
Ама пък винаги ти се радвам на стихчетата.
Чакам утрето ;)
А за спора, ако успееш мен да ме фанеш за косата... дори и образно - евала ти праа мацко!
Приятна работа ;)

:))) В очакване съм на спора и оскубаните коси ;)

а за дзенЯ...
"И все пак, падналият на земята става като се опира на земята "
Ми Зер се тъй си ставам :)))
ма...
OK, ще попълзя сама, ще стигна някоя сопа и ще се опра да стана ;)
И все пак... не е ли по-по- ако някой ми я подаде?
А ако ми подаде приятелска ръка?
...
Аман от насилствена еманципация!
:)

ох аман, замаааан...
предполагам ти ще предложиш нещо, което най-после ще огради ринга. болна съм:((права беше.
готино за сопите. кеф ми тъй стана, защото имам велики наблюдения в тъпотията на ежедневните хорица.
вземам такси, че окъснях.
гуш!
ако не съм сбъркала парфюма де...

Ще бъда ли по-идентифицирана, ако кажа, че съм на астероид Б 612 (нали там ми отнесоха кашончето ;)
Ввсъщност дали ще си дойда с името, с ника или с прякора му, все ще съм си анонимна ;) и все ще си имам адаши :D
А виж парфюма ми не мож' го сбърка :D.
(дали пък не е това аромата на всички, които обичаме да идваме при теб :)
затова ще си парфюмирам анонимните листчета с марка :D.)
:гуш: и от мен и оздравявай!