Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2008 07:02 - Обичах часа на здрача
Автор: eraklia Категория: Други   
Прочетен: 1763 Коментари: 5 Гласове:
1



Обичах часа на здрача в градината.
Времето на границата между деня и нощта. Онзи кратък период, през който всичко се стаява и се подготвя за настъпването на нощта. Има нещо вълшебно в настъпилата тишина и бавно чезнещата светлина.

Всичко в къщата е подготвено. Последно поставям свещите, оставям до тях запалка и с крачка назад оглеждам всичко. Миризмата на салатите и блясъкът на чашите са само намек за това, което предстои. Всеки път се чудя дали да паля свещите и в стенните свещници или да правя това само в специални случаи. Решавам, че съм готова и излизам в градината, за да чакам там.
Това е най-хубавият момент. 
Сядам на дънера под липата. Небето е особено красиво в такива моменти. Изтеглящата се светлина го приближава към земята и човек добива усещането, че всеки миг нещо ще се види в бляскавия отвор, останал някъде сред облаците. Птичките не пеят така игриво. Чуват се отделни, откъслечни трели. Вероятно са други птици. Не е онзи дето вика чичо пей през деня. Не виждам и враните. Знам, че скоро ще се обади някоя сова. Странни са. Винаги ги чувам, но никога не ги виждам. 
Тук там някоя закъсняла земна пчела изжужава за последно. Мъртвата коприва е нацъфтяла и един прекрасен розово лилав килим се е разстлал вляво. Толкова ярко и красиво растение е, че да се чуди човек защо я наричат мъртва. Сигурно, защото листата напомнят по форма тези на копривата, но не жулят. Долавям вик на чакал откъм гората горе на хълма. Само че е кратък и единичен. Знам, че към два след полунощ мога да се наслаждавам на цял хор от чакали, ако реша. Този явно само изпробва дълбочината на тишината. Малко след него в небето прелита ниско орел или сокол. Не се научих да ги различавам.
 Вятърът дори си почива в този момент. Чувствам крайниците си толкова отпуснати, чак натежали. В момента в мен не се води никакъв кой знае какъв деен душевен живот. Дори не мисля за нищо. В този миг планетната природа на тялото се подчинява на всеобщия закон на покоя. Миризмата зеленина е невероятно силна. Всяко цъфнало растение изпуска силен аромат след дневното събиране на слънце. Мирише на зелено. Влажно, топло, меко и зелено. Цветята сияят от лъчите на залязващото слънце. Като че ли някаква светлина струи от тях. 
Приглушена, неуловима светлина. Ароматът е обсебващ. Вдишвам дълбоко и слушам шепота на земята. Винаги ми се запалва цигара в този миг. Как да не запали човек при наличието на такъв прекрасен въздух!?
Паля. Заслушвам се. Знам, че скоро някъде в далечината ще доловя един равномерен, доста неопределен звук. Той ще приближава, приближава и в някакъв момент, когато стане по-ясен, ще мога да разпозная кой пристига пръв, преди още да съм видяла колата иззад завоя. Тогава ще хвърля цигарата, ще се изправя и ще отида да отворя. Няма да отида. Никога не отивам да отварям. Изчаквам там, до вратата.
Останалото. За това което следва, винаги има свидетели.
Аз обичах часа на здрача.

image


Тагове:   Здрача,   обичах,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nellka - Ммммммм...
12.02.2008 09:34
http://www.youtube.com/watch?v=Vo_0UXRY_rY
цитирай
2. arashi - много красиво ...
12.02.2008 11:41
усетих топлината ...
цитирай
3. eraklia - nellka
12.02.2008 23:14
Мммммм...:))))))))))
цитирай
4. eraklia - arashi
12.02.2008 23:15
топло беше:) липсва ми лятото:(
цитирай
5. rotazia - Когато нито ден, ни нощ е, тогава ме ...
16.02.2008 18:17
Когато нито ден , ни нощ е , тогава ме обичай ти...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eraklia
Категория: Други
Прочетен: 573332
Постинги: 221
Коментари: 2013
Гласове: 11735
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031