Завлече ме пороя в ниското

и паднах на колене,

усетих вкус на кал в устата си

и нещо счупи се във мене.

Помолих Господ за пощада,

за каменно сърце го призовах,

изсмя се кратко някой

и зърнах силует познат.

Но плясък на криле не чувах,

кънтеше само моето сърце,

о, как го мразех това парче,

което ме завлече във калта.

Олекна тялото ми,

почти безплътна се почуствах аз,

но за полет във небето

си останах тежка пак.

Сърцето ми ме дърпаше надолу,

останах прикована там,

към болката, която се разпръсква

чрез тази помпа на кръвта.

Много тъга и болка има в стихоовете ти... И много мълчание...

бавно
изчакай
оттласни се
и пак ще полетиш

здравейте! принципно се люшкам между мълчание и словоизлияния. Весели празници!:)

fenris - това звучи като ръководство за полет. изглежда не е сложно:)

:D

полет на мечтите и попътен вятър!!

благодаря за пожеланията. Желая ти много късмет, успехи, щастие и здраве!:))