Не зная дали това е правилната дума. Не зная и какво правя в момента. Всъщност зная. 

Правя това, което ненавиждам. Това, което е в разрез с нрава ми и поведението ми. Като че ли съм излязла на площадата и говоря на минувачите. И най-странното е, че въобще, ама въобще не се притеснявам. Не обичам да отговарям на въпроси. Трудно ме карат да кажа какво всъщност мисля. Да не споменавам начина, по който отбягвам отговори, които касаят личността ми. Но в момента наистина искам да седна в центъра на града и да извикам нещо. Каквото и да е.

Знам, че ще остана само с намеренията си. Знам, че ще мине време и всичко ще добие нормални форми и усещания. През тези дни усещам как съм единствения жител на планетата. Ако фантастичният роман е от американски автор, в най-самотния час на вратата ще се почука. Но тук, при нас, на балканите, е различно. Даже няма фантастика. Душите ни се раждат, растат и умират на дъното на действителността.

А Господ....Господ се държи като нелоялен любовник. Понякога предупреждава:

- Ще те плесна!

-Защо???

Мълчание. Както обичам да казвам – наказателна мярка в полза на битата.

Първата жестока проява те разтърсва из основи. Крещиш. Помиташ всичко по пътя си. Събаряш стени. Сълзите се стичат, смесени с кръв.

Следващият път отново намираш сили за бунт. 

И така. И така... Но със всеки следващ път реакциите стават все по-слабо изразени. И всеки път се свиваш все по-надълбоко и по-надалеч. Докато накрая, дори и да не го напуснеш, дори и да останеш, го слушаш просто през рамо. С онова вяло спокойствие, което прикрива пълното безразличие.

И ако Той е личност все пак, би трябвало да знае, че не страха, а единствено любовта може да постави непревземаеми прегради.

Ако те е яд на някого, то си излей яда, по определен начин който ти харесва. Вземи един стол, сложи го срещу себе си и крещи, или чупи, например,чинии, но това едва ли ще реши проблема ти. Няма кой да ти помогне, освен ти- сама на себе си. Господ е високо, но той е съдник на онези, които непрекъснато нарушават неговите закони, на другите показва пътя.
Не ме питай кои са неговите закони! Това са просто - Човешките закони. А си мисля, че всеки ги знае, те са просто в него самия. Всеки Човек сам по себе си е Бог, както детето когато се роди е Космоса, то е Вселената, то е Чистотата, Истината, то е Бог.
Надявам се да си ме разбрала, и ще се радвам, да е така.
Постинга ти ми хареса, много истински си изразила душевното си състояние. Подкрепям те, надявам се, че ще съумееш да се справиш.
Весели Новогодишни празници.

А не е ли точно това спокойствие нещото което ти трябва, не яда, не яростта, не тези сълзи, а точно това спокойствие, след него ще дойдат и сълзите, но не тези смесени с кръв. А спокойствието не е безразличие , не е униние, не е предаване.
И повярвай ми, не си единствения жител, колкото и да ти се струва така.
А виж за господ, е за него нищо не мога да ти кажа, не го познавам него.

исля, че те разбирам. опитвам се да разбера и правилата. не законите. но ми убягват много от тях. може и да не е за нашите мозъци. който казва, че е разбрал Бог и правилата, значи просто не е стигнал до по-сложен казус. така си мисля. засега. Весели празници:))

спокойствие се постига трудно. везните трябва да са уравновесени. все едно някой е хвърлил камък във водата ти. и отраженията в нея се начупват и загубват.....философия.
не Го познаваш казваш? но той те познава, бъди сигурен. знае кой си. знае и къде живееш. и какво направи ... миналото лято. трябва ли да слагам дълга усмивка за уточнение?