The Rapture... the "caught up!""the one will be taken and the other left.":,

The word "Rapture" means to be taken away, to be caught up, to seize or carry away, to snatch away.

Това е част от откровението на Йоан. Част от апокалипсиса. То си е едно и също впрочем.

Замислих се днес. Не че принципно седя и мисля по Библията. Много рядко ми се случва да се сетя за писанията вътре. Пък и проблематичната автентичност на смисъла условно запазен при преводите й във вековете. Предполагам голяма част от двуякостта на смисъла, взаимо заменяемостта на значението се е загубило.

Пък и самият Йоан ми се струва толкова объркан и ненаясно с това, което сам пише в тази си умоблъсканица, та чак ми иде да се отчая заради неспособността на първоизточника да схване посланието, което е било закодирано.

Винаги съм подозирала, че деянията са едни и същи, въпросът е в чий отбор играеш. Това, което е дар свише за едни, за други е гнусота. Не че съм настроена богохулствено. Опазил ме Бог. Само знам, че каквото и да кажа, нищо няма да се чуе.

„Понеже ти запази словото на търпението ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението...”

Но нали казват, че Бог не изкушава никога.

Или това го твърдят само тези, които мислят, че им е дадена привилегията да отбират от Божията промисъл.

И как, които обичам тях да изобличавам и наказвам?! Значи наказателна мярка в ползата на бития? Не го разбирам. Аз тогава предпочитам да съм от нелюбимите, та поне в някакъв момент да имам шанса и аз да се позабавлявам малко по-така на този свят. Да си прекарам готино, бе , Боже.

Не че се оплаквам. Но никога не ме попита аз какво искам. Обещания, че никога няма да изпитам глад и жажда. Ма не е това. Аз нямам против да съм гладна и жадна.

Тези, които са избрани и белязани с „печата на челото” , тях няма да види слънце и никакъв пек. Това обещание за блаженство не го разбирам. Излиза, че слънцето е зловредно. Чета дословно. Скития смисъл започна да ми омръзва.

Щото много станаха тези с белезите. Май няма небелязани, дотук три вида открих. Докато четях.

„където са двама, единият ще бъде взет, а другият оставен”

Ей това ме обърка всъщност.

Единият ще бъде взет.

Другият оставен.

Това било апокалипсисът.

Но нали апокалипсисът е откровение.

Значи е страшно да си откровен.

Откровението е символ на свършека на света.

А Исус каза „Свърши се” и в този миг бе блажен.

Излиза, че аз нищо не разбирам.

Единият ще бъде взет.

А другият оставен.

Единият взет.

Другият оставен.

Но щом са били двама, значи оставеният ще боли след това.


Е как ще ликува после навеки???

Кому е нужно подобно откровение?

Ако питат мен, Йоан е бил много, много объркан, когато е записвал тази информация.

Може би е изживявал някакъв свой си, мини апокалипсис в него момент и да е объркал всичко.

То е като кръвта ти да тръгне в обратна посока.

Все едно земята се е завъртяла обратно.

Трябва да слезеш, няма избор.

Оф,  ще се свия под оранжевите рози и ще зачакам откровението, което да ме върне в лоното на Правата вяра.

Че това с Апокалипсиса направо ме съкруши.

човек,може наистина кръвта да е тръгнал наобратно
и земята да се е завъртяла наопаки
я ги зарежи тез работи....под оранжевите рози е по-добре:)))))))))

И на мен Апокалипсисът ми е труден за разбиране. Обаче това, което съм успял, все пак, да схвана от Библията, го вярвам от все сърце.

Че даже се и опитвам да го живея...

На моменти се оказва не чак толкова лесна работа, но там, вътре, така ни е и обещано.

Аз мисля, че ако човек сам застане срещу себе си и си направи реална и трезва равносметка, ще се убеди, че вярата и добродетелта са в самият него. Ето защо храма е нашето тяло и самите ние сме онова което се дели на две...Нека осъзнаем силата на доброто и не позволим на търговците да окупират храма...
Относно Библията това е опит да се събере безгрешието на хартиен носител- в началото все пак е словото...затова когато тълкува някой свещенното писание без да иска пуска другото Аз от себе си и нагажда тълкованията си по желанията си...Усета е най-точното мерило и сами трябва да си самопроповядваме истина, доброта, чистота и блаженство...

Много се отплеснах от темата, но почувствах, че точно тук искам да кажа точно това....

dressy - под оранжевите рози наистина е доста спокойно. обгръщат те гальовно, внушавайки някакво спокойствие. превръщат се в нещо като защитна мрежа. и сънят те изпълва изцяло. това е самото блаженство:))

anlov - твърде много тълкувания има. и всеки се кълне, че носи истината. проблемът е, че аз лично трудно отсявам зърното от плявата. лично за мен има по-разбираеми и доста неясни моменти в Библията. опитвам се да я схвана повече с чувствата си отколкото с разума. и твърде често успявам. в повечето случаи. но има неща, които наистина ми докарват главоболие при отчаяните ми опити да ги проумея. вероятно защото се опитвам да ги нагодя към себе си.:))

valiordanov - всъщност не си се отплеснал изобщо.един ред по-нагоре казах точно за нагажданията си. за съжаление , истината често ни навестява съвсем неподготвени. и ако в нещо сме подобни на Бог, то вероятно това е правото ни избор. а кой знае точно кой е правилния избор. щом Той самият допуска грешки и се налага да подновява договора си с нас, какво остава за слабата ни природа? колкото и да е силно доброто, трябва да си дадем сметка и за мощта на неговата противоположност. затова съм сигурна, че всяка дребна на вид битка в нас, провокира истински сблъсък някъде отвъд. и често изходът се определя и от силата и мощта на нашия защитник. чисто добро рядко се среща. може би наистина силата се крие във Вярата. как беше - имате ли Вяра, всичко можете. ето това е отплесване:))

искам да бъда взета.
не искам да съм сред избраните оставени.
в никакъв случай.

Единият ще бъде взет, другият оставен...

Имало два ореха. Абсолютно еднакви. С по две слепени здраво черупчици, с еднакви браздички по черупчиците, еднакво "фи". Орехите били израснали на голямо дърво, чиято добра плодовитост била прословута. Всички мислели, че в двата ореха има вкусна ядка. Но само Един ЗНАЕЛ, че единият орех отвътре е спаружен и ядката му не струва.

Може би затова?...