Дълъг е пътят ни,
кратки – мечтите,
дългите сънища
кратко горят...
Вятър в косите ми,
тежко замрежва,
кратките истини
в дългия мрак...
Кратко обичах те,
дълго болеше ме,
в тежката изповед,
изтощена от глад.
силен изглеждаше
в кратката вяра,
дълги терзания
още горят...
Пламват очите ми,
сухи – зениците,
в кратки мечтания –
дълго зоват...
Колко далече си,
кратко докосвам те,
дълго изгаряш ме
в кратък живот...
Дългият писък,
след кратка прокоба,
дългата бездна
след кратък възход...
Скокът е кратък
след дълго мълчание,
кратка Измамата,
дълга Смъртта...

добро утро

Добро противопоставяне и силно внушение...Удоволствие е за мен да те чета...Благодаря ти!

Толкова е хубаво!!!!!

............

Кратките красоти,все ни разстрелват с дълги болки...Поздрав за чувството, с което пишеш :))))

за хубавите думи. Почувствах се много приятно.

Весела Коледа и късмет.

Поздравления!

Но на снимката не виждам вятъра, а слънцето в косите :)))

fenor , slavei

anlov - ако си спомням правилно, ме снимаха, когато вятърът утихна:)