Пристигам на пазара, когато вече всички си тръгват.

Винаги съм мечтала за нощен пазар. Да отваря в осем вечерта. И аз да пристигна към девет и да си хооооодяяяя....Докъм полунощ. Защо няма среднощни пазари тук не ми е ясно. Но си мечтая да има. й затова искам да минем и през Мароко. На лунна светлина и морски бриз да купувам репички и праз.
Ами затова сигурно няма. Няма значение.

Та стигам късно. Повечето търговци вече са прибрали стоката, а малкото които са останали считат, че съм длъжна да купя нещо от всеки от тях. Като че ли сме имали уговорка да ме чакат.

Както и да е, спирам накрая при един и го питам за тиквичките – Може ли да си избера? Няма проблем. Питам го какви са, а той ми казва турски. Глееедам го и се чудя. Човекът вика – Ми то български няма още. Размишлявам кратко и казвам – Ами какво като са турски, сигурно са хубави. Не добавям нали, защото смятам, че ще долови въпросителната ми интонация. Ама той нищо не долавя. Купувам тиквичките и продължавам нататък. Нали все пак трябва да взема почти от всеки по нещо, за да няма обидени. Вземам копър, магданоз. Целина не ми трябва, но е толкова свежа и едра, и листна, че решавам да взема и да мисля на другия ден какво да я правя. Спирам до езно зеле. Тъкмо се зарадвах, защото ми заприлича на ранно и чета – Македония. Ааааа, отказах се. Последният път като купих македонско зеле лютеше, та се не траеше. Може и затова да пише македонско, а не че е от Македония. Онова другото. Няма значение. Вземам друго зеле, с неизвестен произход. Може да е китайско, в смисъл от Китай. Като бобът Добруджанче. Той е китайски в действителност. Много се учудих като го научих. Един човек ме агитира за панджара. Кълнеше се във всичко свято, че е много сладък и ми обясни как да го варя. Аз от четвърти клас правя салати от панджар, той седнал да ме учи как да го варя. Викам му – Само да не ми мирише на пръст, че съм много раздразнителна. Не миришел. Купих и панджар. Гледам картофи от Холандия. Хм, едрииии...доста едри. Особен тен имат. Уж холандски пък загорели някак стоят. Сещам се за Сюто и си викам само да не забравя да я избъзикам нещо за картофите им. Приближавам обаче и те ме изненандват с цена на килограм като свински пържоли. Моля, моля, авантюризмът ми се изпари. Вземам си пролетни картофи (сигурно са същите дето едно време им викаха пресни) и продължавам. Е, взех и няколко лимона,, два-три домата, салатка и една краставица.
Та така. Утре смятам да направя следното.



ТИКВИЧКИ с ориз

Вземам две връзки пресен лук, накълцвам го и го задушавам в олио. Абе баш си го запържвам, но да не дразня любителите на супер здравословното ядене, казвам, че го душа.)))))
Добавям нарязаните на кубчета тиквички и задушавам и тях. Задушавам ги до златисто, как звучи само!
Когато се пържат вече добавям сол, черен пипер смлян и три чаши и половина вода. Ври, ври, ври и прибавям чаша ориз.
Малко преди да ги дръпна от огъня слагам две връзки копър накълцани.
Такаааааааа, това го ям с много кисело мляко.

Най-често купувам Елена. 3,6% масленост.

Понякога се глезя. Интересното е, че никога не съм попадала на козе мляко.

Няколко пъти си купувах биволско. Но веднъж влязох в магазина с един авер и той вика - За кво чакаме сега. Като му казах, че ще вземам биволско мляко оня зяпна. 

- Ти си луда, ма! Няма такова мляко. Теб всеки може те излъже. Ама си кукла неваляшка!
- Що да няма бе, викам, вече три пъти ям.
- Де си видяла бивол да дава мляко, а! Ти луда ли си? Когато мен ма издоят, тогава ще издоят и бивола.
- Що бе?
- Щото бивола е мъж! Мъжът на кравата! Мъжете не раждат и нямат мляко. Прецакали са те.
- А морските кончета?!
- Ти мляко от морски кончета ли се каниш да купуваш или от бивол?
- Майната ти, му рекох, много знаеш пък ти. Цял свят познава биволското ни мляко.

Намеси се половината опашка и продавачките.
Един възрастен мъж ни кресна- Вий и двамата през плет не сте видели биволи и крави. Ама така е. Само телевизия и секс ви интересуват.
- Моля, моля, му вика моят авер, аз телевизия не гледам, а тя е непристъпна. И с прът да я брулиш, пак не мож я свали.
- Ти с прът пробва ли бе, баце? Намеси се някакъв.
- Докато се чудех какво да обяснявам на тези хора, и защо изобщо е нужно, изведнъж ми хрумна:
- Той е гей, рекох на младежа с идеята за пръта.
И се почна една. Накрая се стигна до партиен спор.
Но аз отказах биволското мляко завинаги.

Нощни пазари има и в други екзотични страни!!!
Може би заради климата?!
Аз престанах да ходя по нашите пазари , а пазарувам само от някои голям супермаркет! Поне не ме лъжат в качеството и в грамажа. И става по-бързо пазаруването.
Рецептата ти е много здравословна. Защо роиза го слагаш след водата?!
Поздрави!!!

Аз също обичам да пазарувам в няколко големи супера. Сама си подбирам нещата, а и грамажите са доста по точни. Освен това ми е приятно да се шляя, приятно и топло е, има хубава музика. Обикновено си тръгвам с повече неща отколкото са в списъка ми.
В Мароко искам да отида, зощото ми се струва екзотично - пъстър пазар, аромати, екзотични подправки, сушени сладости и сиропирани, чехлички като на Аладин...:) Фантазии с една дума. Обичам точно този тип материи и бижута. Игра на въображението.
А оризът го слагам след като тиквичките са поврели достатъчно дълго, за да не хрупат. Преди това го измивам поне шест пъти с вода. Докато излезе от "бялата мъглявина".:)

Благодаря за поясненията!
Лека вечер!