“Чернилката е много, мили братко,

а сивото е розово за нас...”

Черно край сивото,

сиво във черното.

Розово-сиво

нощта ни зачерня.

Черните помисли

с черните залъци

в черната стая

черно мълвят.

Сиви лицата ни,

сребърни накити,

сиви мечтания

още гноят...

Черен е бичът,

черните писъци,

черна потича

в мене кръвта.

Въглени сиви

от сива жарава,

сиви огньове

в мене пламтят...

Черни очите

под черните вежди,

тежко извръщат

поглед към мен.

Сиви решения

сивичко църкат

и сиви протести

надигат у мен...