Спомням си онзи полицай.
На границата на моето пътуване.
Красив като самия Аполон.
И погледа си, който отклоних.
След любезната усмивка на Джоконда.
Излезе и се върна с роза.
Учудване излъчваше гласа му.
Каза, че поднася на колене дар
на това, което отклонило погледа
на моите усмихнати очи.
Заминах без да се обръщам.
Непоносимо беше неистовото
бяло в липсата ми.
И дивното море.
Ухаещият връх.
Ненужните за мене храмове
на всички стари божества.
И онзи остров от съня.
От който се завърнах
към ръцете преди
да се отпуснат към земята.
Един ден аз ще направя същото.
И ще разбера, че съжалявам
в часа на неизбежната си смърт.

Единственото , което ми идва на акъл е , че героинята се е разминала с някакъв инцидент ,
защото е погледнала накриво ;)
Явно и аз не разбирам от поезия , пфууу...
Хубав ден от мен !

позволи ми да те поздравя с

http://www.youtube.com/watch?v=Iijklrtljnw

Кет :)), хареса ми как прозвуча обобщено.
А това не е поезия. Аз го наричам фотография. Запечатани мигове. Радвам се, че мина:))

Плодчеееее!:)) Бях ти изгубила дирите. Хубаво е, че си тук.
Да ти призная ли, че и аз се обърках вече:)))
Хубава вечер ти желая.
Отивам да правя салата.

не съм сигурна какво имаш предвид като казваш онези, Нелка, но...сигурна съм, че не грешиш:))
Обичам тази песен. Много. И не ми казвай - "позволи ми". Никога. Имам своите странности, но това винаги ме кара да се чувствам още по-...:))

Когато се настръхва не се мисли , докато не потретиш четенето...Какво искал да каже автора??? Глупав въпрос , Ракли , чудесна си !

Толкова глупаво се чувствам, Ротация:))) Мамка му!
Всяка дума е подмолен кайъгълен камък. Никой не знае къде ще се спъне:))

Жестокостта на думите...всчки ние я знаем , дори когато обичаме с тях , са жестоки , защото знаем за краткостта на всичко хубаво !

Липсваш!

Ще завържа края на въжето за дървото, онова дебелото в градината (където гаргите се събират на него когато ще се разваля времето) и ще се спусна при теб, ако не излезеш ти . Дали да не взема и капките?! Още е топло може изкараме една отпуска на хладно и споойно.
Абе няма те оставя да седиш самичка в мазето и де се кефиш и аз искам.

Хммм ... храмове, мрамове ... глупости, глупости и променлива облачност

какво става? Какво?

Помогни ми, не искам да я карам така. Искам да бутилирам черното отчаяние, да скрия болката в кутия. Да пия самостоятелност и абсент. Не прецаквай шибаността. Мамка му и света. Мамка му и реалността. Мамка му и неравенствата, шибаната любов, скапаните надежди, фалшивите рицари, прецаканите копелета, нитратите, сектите, годежите, мъжете,жените, обратните, страхливите кутрета и тн. С две думи...къде са ми успокоителните?

Интересно !Много интересно !Толкова страсти -за и против ,та се стига до успокойтелни!Не е нужно просто всичко което ти прилича на Аполон е силно въздействащо и опасно ! Трябва да се внимава !
Прекрасни стихове ! Желая усмихнат ден!

Зависи кой ни е събрал тук , а пък си е още лято , как няма да е горещо ! А ,бе , къде изчезна , имаше в този блог едно момиче , Ракли се казваше , липсва ми !

че съм нередовна. случва се. поне веднъж на всеки:)

Можем само да направим пир на червеите с нещо, което вече и без друго няма да ни трябва:)))

Кво й е чудесното, не може да каже истината и я изкревя до неузнаваемост, която я прави ...
излишна, разбира се.
ПРави си архив, апък пуска и коментари. Да видим, как ще се дивят на нея хората!
Нелла, ти любимата шефка ли си.