Здравей, красиво дете с уморени очи!
Ела, момченце, да отидем
с тебе Дракона да видим –
той отдавна е заспал.
Беше силен. Днес е вял.
Огънят му тъй угасна.
И сега не е опасен.
Самотата го обвива
с люспи на змия.
Аз пред тебе ще вървя.
Ти напомняш ми неща
от далечни времена.
Смях, дете, игра.
Натрошени цветни стъкълца
са разпръснати сега.
Малкият принц, тихо
дошъл във съня
протяга към мен
своята празна ръка.
Ще те завия, дете.
И Призракът сам
ще те целуне в съня.
Над двама ви
дълго ще бдя.
И преди да настъпи
безпощадната, ярка зора
ще ти разкажа една
приказка много щастлива,
за която съм чувала
че в живота преди
я е имало. 

Вал
Красиви, но тъжни...

тъжна съм, Симпъл, сигурно затова. понякога човек не успява да победи тъгата:))

http://www.youtube.com/watch?v=fKo6CHfDGeE&feature=related

в прегръдките и мила!
Целуни тъгата за сбогом и се усмихни:)))

Иха!Уха!Ама тъгата не е красива!Ехха!Оха!!!!В живота И преди я е имало таз приказка да...и пак ще я има да....стига вече тъжно такова....няма вече.Баста!Ако не се смихнеш ще гте съдим тука.В Страсбург или в Хага,ще питам къде е по удачно!Детенцето...уха значи много хубаво го написа...ама дракона не е вял ами мързелив и с махмурлук.Кога ли ще зине пак?Уха! Еха! Иха!

Благодаря, Аметист:) Красиво:)

Нямам навика да се целувам с мъката, Шери. Тя е тази, която е активната:))

толкова приповдигнато звучиш, че едва те познах:))
да бяхте ме осъдили по-рано:))
тази нощ ще бера драконови сълзи. напомни ми да не ги ям:)) че ще прихвана от махмурлука и аз:))

Липсваш ми!
Кога ще ми разкажеш обещаната приказка?
:гуш: