Глухо отекват удари. Блъскане вече вечност се впива във мислите ми. Поглеждам уморено наоколо. Виждам го как бие безцелно. Търси си изход. Опитва да литне. Усмихвам се. Гневен е шумът, който създава. Хаос са мислите. Няма за какво да се спре. Търси извечните стойности. А те се изплъзват. Търси ги в другите. Лъже, че ги открива. И създава шум. Толкова е неустойчив. Като проклятия сипи истини, които никой не ползва. Небесните истини така далечни оттук. Шумен е. Дразни понякога хората.
Жената с изискан език изпищява:Дявол е същи. Неземно красив. Това е греховно.
А мъжът, който още мирише на пурата, която въртя във ръцете си преди десет години изрича:Ангел е. Учи се да върви. Млад е още и му е трудно. Лесно не можеш да забравиш, че някога си имал криле.
Не отвърщам на никого.
Той ме поглежда и тихо ми казва:Имам нужда от помощ.
Помощ ли каза? Милост ли търсиш, мъничък? Или съчувствие? Блъскаш без цел. Кой ви е крив, че излъгахте хората? Пухкави бебета с дебели крачета? Не искаш да ходиш? Та кой ли те пита? Вдигай врявя до Бог. Дано да не спи. А ние си имаме грижи.
Родът ви е мамещ. Не пухкаво бебе, помня един от твоите братя, суров като лед. Дойде с походка човешка. Не бях го повикала. Огледало донесе и го сложи пред мен. Не исках да гледам. Не исках да знам. Молех го, мъничък. Блъскай сега. Хората винаги ходят. Дори с наранени крака. Гърчех се. Виках. Не исках да зная какво ще е това. От очите на жената, която видях капеха кървави сълзи. Ангел си беше. Огледалото счупих.
Но кръвта още попива в прахта.
Научи се да ходиш. И не викай така. Не ни намесвай в своите ангелски небесни дела. Когато привикнеш към въздуха тук, ще ти сипя една.
Спри само да викаш. Ненавиждам шума.

Низвергнати.Студени.Грешка.Родът човешки е мамещ.Не е ангел.Отсянка на бога е.Ангелите могат само да бленуват за благоволението което е над хората.А те...като личинки.като пиявички.като мравчици.Тъпички.Гладнички.Ядат Бог,пият Бог.дишат Бог.Не знаят Бог обаче.Живеят сънно.Правят Любов веднъж в живота си.Със себе си.Щото са по образ и подобие.Молци по шлифера на Бога.Не ангели.Не дяволи.Демоните са били тук първи.Фурии.Хали.Създания на хаоса,добили душа от космическият дъх.

Защо ли ви презираме толкова?Уж на смирение ни учеха Не доживяхте да се възкачите на пиедестала си.Хвалипръцковци.Знаем туй,знаем онуй.Знаем да си вързваме обувките.Към земята.Знаем да четем думички.Знаем да пишем думички.Знаем да казваме че се чувстваме някак.Знаем.Знаем че Бог има само когато молитвата се издигне не като желание,а като надежда че не си забравен.

Знаем ли кога да млъкнем?Ами....някои не знаем.Но пък шепотът е едва доловим.

И малееее, андерсен :D (=разбрах;))
..........
добре че съм си земна тъпня и понякога си замълчавам.
Понякога.
и понякога чета думичките по много пъти :)
че докато схвана дълбокия смисъл... :)))))
или докато го навра в моето мислене ;)))))
Всъщност... не знам разбрах ли ви, така като сте искали, но ви благодаря , че чух този разговор от високото небесно :)

Hej, и да не ме забравите ;)
На мен някой ще ми изпрати ли ангел?
http://www.youtube.com/watch?v=s_lMNufI3hA

Надежда се намира и в безнадеждието .
За целта над нас винаги кръжат Ангелите и се опитват ,стига да се отворим към тях !

Ти не знаеш колко много огледала е счупила... и въпреки, че я харесват... колко нещастна е в любовта... заради тези... огледала...:(((

повечето влагаме различен смисъл в една и съща дума. не се научих да си вързвам безболезнено връзките към земята. мразя, когато небесни заселници ни вързват принудително. не всички сме успешни копия. някои не могат да убиват. други не могат да умрат. други пък нито могат да убият, нито да умрат. явно са най-скапаната стока. хаосът е пълен. излиза, че демоните винаги са били тук. има ли начин да се освободиш от нещо и да запазиш същността си? има тумори, които не се оперират, защото така са се срастнали, че е невъзможно. и тъй като медицината е занимание хуманно, остават болния просто да си се скапе поетапно. не, не беше удачен пример. казвах за същността на човек. и тия ангели бангели ми се струва, че не са много от помощ.

ти си една чудесна земна тъпня:)))
така си говорим ние - лежи си някой ангел на един облак и ми се звери. и аз да не остана назад - хоп, с малко външна помощ, на отсрещния облак и си водим диспут. а долу мислят, че има гръмотевична буря. всичко е въпрос на позиция.
прегръщам те

да, Кет. почти винаги звуча двусмислено, но в суматохата мога да ти отвърна ясно и точно да. веднъж. в елен. сигурна съм за това. повече не ми се е случвало. а как имах нужда. но явно не е според нуждите, а според блоговолението:)))

и като ме е страх мен да не объркам хвъркатото и вместо на ангел да взема да се отворя на нещо друго?
шегувам се, Ротация, това е най-доброто, което мога да направя:)) сигурно е така, просто не винаги се усеща.

извод - счупените огледала са така или иначе счупени. единственото, което може да се направи е да се ограничат пораженията.и да се скрият парчетата:)))

Забелязали ли сте че на тези които често общуват с неземните сили никой не им вярва?Хората имат нужда от уникален момент.Веднъж ама беше лелеее!Беше само за миг ама уаааааууу!!!!Имам чувството че всички се надценяват в това.

Ер...питаш за освобождение със запазване на същността...след което мислех да тресна една философска двуостърност...ми смятай...ако си тъе кефи раницата на гърба тя е част от същността ти в тоз момент.Ако я оставиш щото тежи пък това отново е същността ти.Същинската ти същност ли де да знам.Моята същност няма емоции.Затова не я търся засега.

А бангелите и ангелите нямат право да се месят.Само злото си прави квото си иска.Другите са барнаха моралистчета и само хвърлят флайъри колко е готино да киснеш по облаците.

подценяват.се.не се надценяват.има ора дет цял живот общуват с Бога в земния му вид.Ама или са по горите или зад решетките и на хапченца.