Вървя по пясъка и стъпките ми го белязват,
а вятърът в косата ми с непохватни пръсти гали тайните ми мисли.
Завръщането на вълните ми припомня нещо лично.
А пръските вода във въздуха болезнено присвиват погледа.
Водата се изтича от краката ми и плитките следи на мойте стъпки
са изчезнали.
Нима съм тук наистина?
Но продължавам да вървя и упорито настоявам,
че ме има.
И всеки белег, който съм оставила и алчното море е скрило
се заменя с нов.
И вятърът духа безпомощен,
а аз забравям да забравя
и всички мисли се отливат от главата ми.
И този нежен, влажен пясък под краката ми,
и вятърът обиден,
и слънцето, което ми е безразлично,
и няма нищо в мен, което да споделям...
Под хладните ми пръсти вместо мене
моето притихнало сърце изписва:
Много те обичам... 

...повтарям във възглас и аз, но за съжаление ще трябва да почакам още малко. Ако си там при него, пожелавам ти хладни морски ласки, ако не си побързай и върви, то...морето е незаменимо. Може би само някоя планинска гънка със бистра рекичка може да го замени в голяма степен, но това е друга тема. Поздрави!:)))

изцяло. потъвам във ласки и сънувам планински върхове. тази жадна нелепост на празни ръце и пълно сърце. надявам се, че там горе, планината сънува мен, в прегръдките на морето:)))
Радвам се, че мина:))

Толкова красив , че не мога да удържа сълзите си.
Поздравявам те , пишеш невероятно!
Чета с часове потопена в магия.