Върху бялата плът
алени ивици греят.
"Не боли." - тя го поглежда
и отмята кичур коса.
Само в зениците свити
сгърчена истина
хапе си устните
и попива кръвта.

Наказаната душа плаче така...
Красиво и тъжно , но много ми хареса, Валче !

не е лъжа, нито пък страх от истината... Търпение е, Еraklia!

по моему си е инат!
чистокръвен инат!
и аз така бих постъпила и... постъпвам!
малко са хората, които залужават да видят болката ми, много малко!
Храбро момиче си ти, Ракли!

То при днешните мъже все някой трябва да е храбър ;)

Да живеят инатестите жени!
Според мен, е търпение. Ако беше инат, композицията щеше да е друга, Nellka, доколкото разбирам от тези неща. Ако изобщо ги разбирам, де...;)))

в очичките е истината))

си е болка,с очакване да отшуми.
Колко ъгъла са в стаята Ракли?
:))))

Добър вечер, Плодче:))
тъгата не е за харесване, но ти благодаря:))

търпение е, Хензел:)) прав си.

а тези, на които оказваме честта да видят болката ни, Нел, с какво са го заслужили, горките?:)))

ами то храбростта не винаги е въпрос на избор, нали?:)) понякога е провокирана от липса на такъв.

ах, бе ,ексмън, в очичките е цаката, аз затова рядко надничам във тях:)))

два, Шери. противоположни. а болката е точно по средата. държа очакването за ръка и не смея да го пусна:))