Ако вляза тихо
през вратата
и дрехата ми е
от очакванията ми
дори по-семпла.
Ако седна в ъгъла,
встрани от масата
и дума не обеля.
Ако изненадам
даже себе си
с почтени мисли
и по вените престане
да тече вълнение.
Ако гръб обърна на
прегладнелите въпроси
и скрия жадните си пръсти,
които могат да подразнят
някои изискани персони.
Ако направя това
и още куп безгрешности.
Единственото нещо,
за което ще ми служат
всички преждевременно
изгрели и свалени
някога звезди,
е да паля гаснещи цигари
през дългото пътуване
по праведния път
към нищото. 

а АКО ти кажа , че стихът ти е красив и изпълнен със смисъл , дали няма да се откажеш за някои неща...
Приятна седмица от мен !

стига безгрешности!
за кога?
за къде?
откъде накъде?
толкова е хубаво да разбереш, че не си съвършен!
а аз ще мина още по-нататък!
да не искаш да си съвършен...
толкова е хубаво!
тогава си истински, иначе... си се измислил

прекрасна!
както винаги де :)))

във време на * дълго пътуване* изгубваме...себе си,
събрали бури в чашата на търпението отпиваме голяма глътка давейки се...вече е на мода късата отсечка, просто е безопасно...мисля си...

подслушах между редовете...такава съм си,

Не съм безгрешна ,но съм истинска ,оби4ам даже тези , дето ме нападат !

Привет, Плодче. благодаря ти за оценката за стиха. ако някой го ползва тази мъдрост, нека се възползва. моите избори не ги правя аз:)))

аз и не искам, Нелка. никога няма да бъда. но се харесвах измислена. много се харесвах.

по време на дългото си пътуване
някой подритна чашата небрежно
сега бавно изтичам и попивам в земята
без време
късата отсечка опасно пресече ме
нямаше време да се огледам
червено в очите ми светеше
аз го взех за греещо щастие

не всички обаче, Ротация, не всички:))

пък било то и към нищото, не е без нищо, Еraklia...;) И в това е смисълът! Ако повярваш...