Тя ми се смее нахално.
И ме разсънва почти.
" Къде е кроткото щастие?
Да си смирена съвсем не личи."
Нищо в своя защита не казвам.
Притворно затварям очи.
Пълнолунието й е толкова кратко.
Нека си вярва, че нейната собствена
преходна участ не й личи.
Уморено се взирам в небето.
Търся безмълвно от тебе следи.
Чувам само сърцето си.
Бие още проклетото -
и те вика.
И те иска.
И упорито боли...

добре е, че пълнолунието е твърде кратко...
иначе щеше да е голямото вълчевиене :)))
аууууууу...

а онова проклетото... ще боли докато бие...

петъчен оптимизъм от Нел :)))

боли , кърви , но е истинско...
С болката се ражда всичко, дори и надеждата :)))

Нали каза че няма красива тъга?Е как така я сътворяваш а не вярваш в нея? :)
Лунно същество такова!

:) :) :) :) :)

Ехи флога и копела, апо меса:-)

Има огън момичето, отвътре .
Истински, за това и се отдават нещата с лекота.:-)
Тя би трябвало да ме е разбрала.

ахааааааааа, прозвуча като може да е гадно, но със сигурност ще е дълго:)))
Верно си оптимистка:)))))

Плодче, представяш ли си да не боли, да лети, да цъфти, да ухае....пък нека е измислица!:))))

аааааааааааааааааааа, ти си заразен!!!
заразен си щом и ти започна да изповядваш подобна небивалица:))))))))
леле, няма ли да ви уврат главите, че тъгата даже и да изглежда красива за миг на някой заблуден пътник, е ужасна, боли, къса, изсушава, докато не убие този, в когото се е настанила:(((
ама и ти си един, простено да ти е заради треската. не знаеш що говориш:))))

цун бе! вече съм сигурна, че те чувам:)))