Отдавна съм на гости във съня ти
и знам, че трябва да си тръгвам.
Дори да искаш да заплача
аз знам, че няма повече да мога.
По тънката пътека към земята
аз всичките ти думи ще посипя.
Когато някой друг пристигне
ще се усмихва и ще ги събира. 

Стахотех стих! А защо трябва да си тръгваш,може би някой иска да останеш и то не само в съня му! Хубав и усмихнат ден!:)))

Началото ти
е мъчително признание.
Дълго обмисляно.
А краят ти
е благородно начинание.
Изплакано отдавна.

така си представям феите - с букетче от думи в едната ръка и зрънца от думи в другата.
исках да кажа, че... шансът не е влак с разписание и коловоз, на който да пристигне :)))
и аз съм драка, знаеш... :)))
Фейо!

Ер, когато една врата се затваря се отваря друга и ти я потърси Но от тази затваряща се любов се е родил прекрасен стих!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

в един бг филм:
животът може би наистина е сън,
но кой така тревожно сънува моя живот

днес си ми подслушала сърцето и душата...попиля ме...и вече знам какво ми трябва...през разстоянието...

Дано прекрасните ти сънища се превърнат в реалност!
Поздрави!

Що сега пък така тъжно ми стана че и даже и красиво такова.Все излизаш с гордост от ситуацията обаче.Туй пусто достойнство. ;) Орех.Ананас.А вътре-мъдрост.И сладост.

Хубав следобед ти желая :)

Привет:)) не ти ли се е случвало, съвсем по женски, да си кажеш някой път - Време е. - без да можеш да посочиш точните причини или условия за това?
Може би като пораснем, не винаги допускаме хубавия край за възможен. Знам ли:)))

мъчително. мъчителните неща обикновено са дълго обмисляни, Хензел, нали?
хората се случва и да вземат понякога непосилно решение:)))
но аз не съм от тези, които се гордеят с това. напротив.

а може и да увехне букетчето докато някоя тъпа фея седи и се взира в непристигащия влак.....драко!!!:))))

Джули, в живота ни има много врати. За всичко. Като в един замък. И разбира се има такива, които е по-добре човек никога да не отваря:))
Днес е мрачен ден. Дано да завали скоро, че времето е болно някакво:)

страхотно на място го казваш:))
Благодаря ти за включването:))

ако намериш това, което ти трябва наоколо, просто го вземи. за какво му е на пенсиониран бегач хронометър?:)) довечера ще те намина да те видя. тези дни всичко ми липсва. и аз си липсвам...:)))

Благодаря ти, Лайън, толкова обнадеждаващо ми прозвуча пожеланието ти. Сдобих се с усещането, че имам празник, за който съм забравила. А може и да е така:)))

Днес си някак внимателен. Дори използваш думи като красиво, сладост.... Да не би да съм неизличимо болна и пръв да си научил за това?:)) Благодаря ти за хубавите думи. Всъщност ти винаги си внимателен. Просто не избръмча днес:))))

"Отдавна съм на гости във съня ти ..." - от кога има срок/граница за любовта ???
... по скоро е време да се пуснеш по водата.
Да те милва, да те радва, за те люби ...
Отдай и се, време е . :-)

винаги е имало. елементарно - дори животът й дърпа черта и казва - Дотук!, когато вахтата поеме смъртта.
Измъквам се от въпроса, така както всеки, който твърди, че няма граници и срок за любовта се измъква от действителността. И двете позиции са грешни впрочем. Другото е философия. Правила няма. С любовта, съдът трябва да разглежда всеки случай отделно и да дава строго индивидуални присъди. Така смятам аз:))
А за водата...да, време е:)))