Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2008 16:13 - 100 метра след магистралата въздухът престава да тежи.
Автор: eraklia Категория: Други   
Прочетен: 2139 Коментари: 10 Гласове:
0



Кола. Е, кола. Можеше и да е каруца. Можеше и да е ракета. Всичко можеше да е. Освен едно. Мисъл. Това не можеше да е. Сто метра по-нататък въздухът става чист. Въздухът престава да мирише на бензин. Въздухът престава да мирише на измама. Благодарна съм. Благодаря за бягството. Но не ме докосвай. Само не ме докосвай. Росата се изпарява при първите лъчи. Пет пари не давам за разгневения Сатурн. Не и тук. Ето я поляната. Очаква ме.Само мен. Поляната очаква мен. Лягам и тревите ме обгръщат. Някъде има безвремие. Поглеждам вляво. Протегната ръка. Моя ли е? Лъчите на залязващото слънце я правят да изглежда странна и непозната. Тази бронзова, златна ръка не е моя.Странно ми е да раздвижа пръстите й. Да разровят пръстта. Тази ръка не е моята, толкова призрачно изглежда. Не поглеждам вдясно. Морето ме открива и тук. Усещам вкуса му. Хаха, чудовище пълзи към окото ми. А всъщност е просто буболечка някаква. Има чудовищен вид, когато е прекалено отблизо погледната. Като доста неща впрочем. Затова не поглеждам надясно. Това ще направя по-късно. Рано или късно къснотата иде.
Вятърът! Идва! Открил е поляната. Не отклонявам поглед, но го очаквам. Взирам се в чуждите бронзови пръсти, които са мои и ми е забавно да ги заровя още по-навътре в земята. Дискретно отблъсквам синята рокля, която ме прави видима сред тревата. Така вятърът ме открива по-лесно. Той знае. Но не ме вини. И само него очаквам.
100 метра след магистралата въздухът престава да тежи. 

image


Тагове:   метра,   магистралата,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :D.
14.07.2008 18:22
O, как и аз обичам поляните и скритото безвремие в тях!
завист ме обзема
и спомени връхлитат ;)
цитирай
2. svetaemoi - Наистина ли престава да тежи?
14.07.2008 22:17
Вярно ли е?
цитирай
3. eraklia - анонимен - :D.
15.07.2008 06:59
ти ли бе това момиче, със златни пръски във очите...
ех, Дриймчо, основното свойство на паметта е забравата. ако не беше така, щяхме да сме изгубени...
цитирай
4. eraklia - svetaemoi
15.07.2008 07:01
може да е за миг, Шери, но издебва този миг и престава.
за кратко. цун:)) пробвай, ако си сигурна, че си възвърнала устойчивостта си.
идея нямам какво ти говоря, ни ако продължа ще отида на работа.
цитирай
5. анонимен - едно познато Бръмчило.
15.07.2008 08:51
Hм.Разкъсан съм на две.Визуално великолепно обаче защо намесваш Сатурн :)Не го барай.Прозвуча обидно.Той не се гневи на тебе.

О и да.Наистина.чудовищно нещо е да погледнеш някого отблизо.Ако си авер със вятъра винаги можеш да си свободен.Любов трябва.

Аз виж.Щото съм леко тъп и понякога не хващам замисъла от първо четене.И го четох няколко пъти.

Абе къде е това дето тежи въздуха?Искам да ида там.Да се ступам с някой призрак полегнал на дъха ми.

Само глупости говоря.Хубава творба.Поклон а аз съответно-изнес.
цитирай
6. rotazia - Основното свойство на съвестта е ...
15.07.2008 08:53
Основното свойство на съвестта е незабравата...и направо може да ни погуби , Ракли .
цитирай
7. анонимен - :D.
15.07.2008 13:27
Ракли, права си, ама...
Eх, ако можеше да избираме това, което забравяме ;)
Ротация, права си,
Eх, ако можеше да избираме и това, което забравят другите ;)
Бе- всички сте прави
аз... полегнала в тревата под звездите :D
цитирай
8. eraklia - анонимен - едно познато Бръмчило.
15.07.2008 23:32
Бръм, бръм,бръмммммммм:)))
Знаеш ли защо, докато пътувах, ми звъннаха по телефона и ми казаха, че сатурн бил нещо разгневен и в този ден трябвало да се пазим от не знам какво си....не помня какво точно. помня, че въобще не ми препука за Сатурн:)) виж как ти обяснявам.
въздухът тежи наоколо понякога. не си ли го усещал? правиш сеееееее! не може да ти е толкова широко около врата винаги.
радвам се, че мина:)))
цитирай
9. eraklia - rotazia
15.07.2008 23:48
може. и се справя много, много успешно:)
цитирай
10. eraklia - анонимен - :D.
15.07.2008 23:48
а ти си най-права:)) и в двата случая:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eraklia
Категория: Други
Прочетен: 573352
Постинги: 221
Коментари: 2013
Гласове: 11735
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031