Много добре знам, че седнали на тази топла маса се къпем, плуваме с бавните плавни движения.

Плуваме в думи и мисли объркани.

Безшумно напускаме всичко тревожно, изливаме се заедно с течността, която се стича във гърлото. Пламъците се сливат с ръцете и се превръщаме в лавина от смисъл. 

Има ли смисъл, смислено питам. 

Някой ми казва, че смисълът е винаги на ръка разстояние. Отвъд тази граница се размивал, добивал такъв само, когато видиш очи в очи дъното на езерото. Но най-вероятно тогава забравяш за смисъла да го търсиш. 
В началната точка поглеждам и търся да го открия край себе си. Усмихната, съсредоточена и много, много своя. Няколко чифта очи около мен се променят с гледната ми точка. Кой ще ми повярва, ако кажа всичко това? Оставам си еврейка. Стените имат очи. Винаги минавам по едни и същи пътища. Съвсем безкористно ме пускат да премина. Люспите тежат на тялото ми, но ме пазят от резките промени в атмосферата навън. Вече не гледам навън. Няма останало място за мен. Не искам да знам. 
Атмосферата вътре е толкова крехка, че вятърът се крие някъде в сърцето ми. Усещам го понякога как се извива, гъделичка леко недрата на този крехък мускул, шепне стари истории, които отдавна нямат смисъл за никой. 
Някой ден ще се извие, ще забрави, че е само вятър, ще се завихри и ще забучи. Мое малко зверче, дано да си силно тогава и да го пуснеш, без да се пръснеш.


И кой я научи на помирение с времето
и на нещо по-висше от всяко помирение?
Нещо по-висше от всяко помирение трябва да иска волята,
която е воля за власт -
но как става това с нея?
Кой я научи още да иска
и назад във времето?

Плуваме в мисли и чувства объркани .
Често в безразличие.
Дано не се удавим.
Назад не мога.
Мога днес.
целувка вместо спасителен пояс :)

имаме някаква невидима връзка. Ракли!
Пуснах същата песен в един форум, без да съм надникнала тук. Знам, знам... но не лъжа.
Слушах това бенг, бенг и текста и... написах онези няколко реда в моя блог, само кавъра е различен, пуснах я в изпълнение на Шер :))

А твоето зверче... много, много е силно. Вярвай му!
веиколепна(както винаги), казваща като внаги, остава да поемеш дълбоко въздух и да се гмурнеш в дълбокото... казват, че там цветовете били невероятно наситени
Така казват :)))
С обич Наталия

нали затова си подхвърляме спасителните пояси, плодче:)) да не се удавим. или ако го направим, поне нека е наистина в дълбокото, да не ставаме за смях като власите, дето се давят на брега на Дунава:)))

аз вярвам в невидимите връзки, Нел:))) особено като тръгна и почна да се оплитам в нещо, дето изобщо не се вижда с просто око:)))
колко е силно дзверито, то си знае. докато диша има надежда.
а песента е хубава, нали? в този вариант ми допадна различния ритъм. някак си я съживи. оригиналът винаги ми е звучал като реквием. още не съм стигнала дотам, че сама себе си да опявам:)))

Разтворих ръце (е, разтворих и сърце ;)) завъртях се... вярно ти е казал Някой, всичко смислено докоснах, ей го - на една ръка е :)
...
а зад всичкото - и мишчицата ми намигна, чакала ме да танцуваме ;) знае, че тук ще ме доведе :D

и на - за всичко ти повярвах :)
Ши чак и клавиатурата докопах
:D :D :D :cunk: