Извръща тъжен поглед
към бледите рози
в кристалната ваза.
Те леко потръпват
докато неговото тяло
се свежда над нейното
като внезапна слана. 

В личната ми нова пролет-неочаквана слана...

красота от докосването между топлината и студа... колко трае мигът, преди едното да надделее?

Успешна седмица, приятелче :)))

бе за мен тази слана, Еraklia! Макар че тъжният поглед в самото начало, гарниран с последващото потръпване на розите, е предпоставка за появата на нещо студено... Но ми е малко трудно да възприема, че акцентът пада върху усещането на розите, а не на нейното тяло. Появата на слана обаче е напълно оправдана, ако тя чувства тялото си като роза... Интересно хрумване, Еraklia! ;))

Някак си слана, която попарва ...
Дали съм усетила , тъжна не - обич в нашите герои ?
поздрави

уморена е тази душа...