Преди едно лято си седяхме с една приятелка в къщи. Стоим си двете сами на масата до прозореца, говорим си, салатите чакат плажуващите да се приберат и ние убиваме време до обяд в приказки, кафе и ядене на чреши. Ама не какви да са череши ами от черните хрущялки, дето сокът им е като гъст мавруд. И боядисва.

Та както си седим и си приказваме, тя(единствената сред нас, която се интересува от женски тайни, списания и теории) ми заявява:

- Знаеш ли, че всяко нещо, което се яде е полезно за кожата да се слага на лицето?
Поспорих, но все пак е авторитет в областта и в крайна сметка се предадох:
- Какво сега, искаш да кажеш да извадя пържолите от маринатата и да си ги залепим не челата ли?
- Не, пържолите, каза тя, имам предвид черешите.

Аха! Стори ми се доста неразумно, но в някакъв момент го намерих за забавно. И както си приказвахме, започнахме да си мажем лицата с нацепени череши. Те ни боядисаха до неузнаваемост. Стоим си намазани с гъстия черно-червен сок, той засъхва, ние мажем пак. И си се смеем една на друга.

Както си седим и си се смеем обаче, в един момент пред прозореца се изправя една сянка и чувам гласа на съседа – Ей, има ли някой тука?
Майчице! Отскочихме от двете страни на прозореца, плътно до стената. Има, ама как да се покажем? Този ми съсед все на такива неща му върви. Още разказва навсякъде как преди две години ме видял в града с шапка с периферия и с ръкавици и му трябвало половин час да разбере коя съм. Ами той е свикнал да ме вижда все с дрипите на Петкан и с прическа тип палма. Това със шапката си беше добре, въпросът е, че не знаех как ще реагира като ме види боядисана като племенен вожд. Нямаше как, трябваше да се покажа. 

Поех дълбоко въздух и се появих в рамката на прозореца. Той отскочи метър назад и избумтя с гърления си глас:
- Въх ма! Уплаши ма! Какво ти е на лицето?
- Амиииии....нищо.
- Как нищо, като одрана си! – гледа ме страшно и несигурно.
- Не съм. Намазана съм с череши. Ама не съм само аз! Другата се крие там до стената.
- И що са мажете с череши?
- Ами, за да сме хубави! – прозвучах доста неуверено.
- Ми що не кажете, че и аз да се намажа? Да стана хубав. –стори ми се, че долавям подигравка в гласа му.
- Ами, пробвай – и аз зазвучах вече иронично. – Да видим ефекта!

Побъбрихме си още няколко минути с метафори, той забрави за какво е дошъл и си тръгна.

Седнахме си и си отдъхнах. Накарах се, разбира се, на приятелката си за лудите идие и за собствената си простотия и тъкмо допушвах цигарата преди да стана да се измия и ......на вратата застана братовчед ми с някакъв негов приятел. Винаги се предвижва безшумно като нинджа. Тук нервите ми не издържаха, скочих насреща им и се развиках? Според мен бяха длъжни да влязат така, че да ги чуя още от входната врата на двора. Виках си аз, карах се и накрая млъкнах.

Погледнах новодошлия и казах:
- Сега трябва да кажа „приятно ми е”, нали?
А той ме погледна, взря се в тена на лицето ми и се обърна към братовчед ми:
- Абе, Теди бой, ти що не каза, че братовчедка ти е индианка? 

излях част от кафето, бръкнах на колегата в носа, докато му обяснявах защо се смея, запалих цигарата откъм филтъра... абееее... мис Ракли, пробвай следващия път с кайсии, на'ш ли какъв цвят го докарват на лицето!:)))))

Един весел постинг на ранина!
Положителните емоции са за предпочитане ! Благодаря ти !

Пак съм пренебрегната от твойта муза :)))
Но пък така си я описала, че нека й, така й се пада...
Желая ти много петъчна бодрост и лека работа !
:)))

Сега като настава черешово време познай кво ще направя:-))))))))))))))))))))

Ти се смееш!:))) Представи си обаче как би се почувствала, ако веднъж в живота си се маскираш по този начин и това веднага се разпространи като притча за вечни времена:)))
Веднъж си кривнал и ти излезе име:))

Привет, Илиада!:)) Благодаря за положителната оценка:))

А ти си сочен плод:)))
Муза - каква неуловима същност:))
Лек ден!:))

Ще изровиш томаховката и ще поведеш племето?:)))
Виж Нел какво препоръчва - маска от кайсии!!!
Мънички японкииииии.....:)))))

:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

обичам череши ;)

ни прайш тука:)))))))