По мрачни стълби се изкачвам пак.
Едно, две, три......осем, девет....тридесет и девет.....
Мисля. Премислям. Прехвърлям.
Нещо липсва. Нещо не достига.
Има всичко, което е необходимо за една уважаваща себе си Кула.
Има Аз – отсъстващо присъствие. Давам й пулс. Живея. Лудея. Удрям стените. Понякога ги милвам. Целувам каменните й стени. Говоря. Смея се. Крещя. Мога да заблудя всеки, ако реша, че тук кипи от живот. Мога да заблудя и всеки, че няма такъв.
Има Подземие. Влажно и студено. Пълен мрак и дълбока тишина. Коридорите му изглеждат непонятно и заплашително. То е изпитанието за смелост. В дъното се намира заключената тъмница.
В нея има Дракон. Намира се встрани, в една вдлъбната и запусната част на подземието. Когато се опра съвсем плътно до стената и почти се слея с камъка, когато слухът ми невероятно много се изостря, чувам дишането му.
Има Призрак – присъстващо отсъствие.
Призраците не се боят от никакви закони,
Нито търсят одобрението на простосмъртните.
Това са блуждаещи души. Или изобщо не съществуват.
Пише, че може и да са резултата от свръхактивно въображение. Ето и няколко метода за предпазване от тях.
Кръстосайте две клонки от овошки, вържете ги с червен конец и ги носете в подплатата на палтото си.
Когато срещнете призрак, плюйте на земята
Между него и себе си и кажете:
„В имeто на Бога какво искаш?”
В името на Бога, какво искаш???
Какво искаш, в името на Бога?
Какво искаш?
На Бога в името...
Аз лично не вярвам, че ще си направи труда да отговори. Ако аз бях призрак, не бих положила и най-малкото усилие да се опитвам да бъда разбрана от някой, който не е успял да го направи и преди това.
Призракът най-вероятно няма да ви навреди с нищо,
Освен ако нещо не сте го тормозили преди смъртта му.
Има всичко.
Почти всичко.
Нещо все пак ми се губи.
Има някаква недоловима липса, която прави съвършенството на Кулата ми непълно.

ах, кулите не могат да съществуват без тях -
те създават приказката,
в която трябва да бъдат преодоляни по пътя нагоре...

Кулите имат еверестски поглед към света и голямото предимство да са над убийствената ,хорска суета , но са длъжни да са обективни , щом отстрани се виждало по-добре , какво ли се вижда отгоре? И им се обещава мъдрост за самотата , която става неделима част от тях...

дишането на Дракона,или плача на вятъра?
Призраците са своенравни Ракли,но винаги можеш да разчиташ на присъствието им!Ръжена от камината липсва!Това е:))))

такива трудни неща ;)))
Аз мисля, че всяка уважаваща себе си кула, трябва да има ВРЪХ. Чудя се , изобщо дали го има :)))
Но дори и да го няма, не пречи да го построиш, когато решиш, че няма повече да летиш с призраци, нагоре по нанадолнището...

Понякога обаче, се питам какво би станало, ако изгубим и тях.
Може да остане съвсем, съвсем празно...
Благодаря ти, Соркфлауър:))

Мъдрост срещу самота? Понякога от високото се губят детайлите. Казват, че в тях се криел Дявола. Опитвам се да запазя трезвия си поглед към нещата наоколо. Но понякога копнея да потъна в облаците около най-високата кула.
Привет:))

Ръжена, с който да вадя кестените от огъня?
Обаче поне си права за призраците:))
Умно Шери!!! :)))

Плодче, Плодче!
Днес си в сладоледената приказка, а аз задавам въпроси, дето никой не знае имат ли отговор изобщо?:))
Ако аз построя връх на кулата и се комбинираме ще се получи нещо като ВЪРХА НА СЛАДОЛЕДА, нали?:)))

Липсва ти граф Дракула!
Не си го паканила.
Не мож да влезе...
{}

Видях интересни неща, срещнах развеселени хора с интелигентно излъчване, но и да съм минал покрай два-три призрака, едва ли ми е направило кой знае какво впечатление:)))

изящен изглед към зелена морава
с бяла желязна маса с извити крака
два стола
и чай чай чай
май липсва централно отопление
и една книга разтворена на 17 страница

освободен от писана стомна в отсрещния ъгъл...солен ще да е и ще покълнал за отговор другия Път...прати призрака подире му,

запиташ ли се кой,защо,знай само облаците имат верни версии...

Тц!
Ще ти кажа какво имам. Имам свобода, простор и хиляди прекрасни ухания, а не мирис на нафталин и размахвани костеливи пръсти на мислещи се за Богове простосмъртни!
Бе....
Ръженът си е ръжен!!! :))))

изведнъж прозрях какво ми казваш. толкова е хубаво:)) бях забравила своето определение на тази история:)) верно нямам си Дракула. Не съм го поканила. надявам се сам да намери пътя до кулата. така ще съм сигурна, че е пристигнал по своя воля:))

когато не спим си подаряваме нощни разходки, нали? и аз се почувствах приятно като се върнах снощи и америх все хубав народ тук:))
а съм се заоплаквала, че в кулата липсвало нещо. доста нередно от моя страна. харесвам нещата, които пишеш:))

Дрес, липсва ми ритъма, който създаваш тези дни. Едва си поемам дъх, толкова съм затрупана. Довечера искам да си подаря гостуване при теб:))

солен вятър...това ме изненада.
Прегръщам те:))

последния път, когато те посетих, останах с усещането, че съм в кулата. връщай се на поляната веднага!!!!!
да не се караме:)))

в кулата понякога ухае толкова красиво:))

Кулите са магнетично магийни ;)
Но дали
В светлия Ден
не липсва топуркането на боси детски крачета, тръгнали да дирят дракона ;)
В тъмната Нощ
тихото любопитно тинейджърско промъкване в търсене на призрака ;)
:)))
едно хлапе ме върна днес насам ;)