Ще вляза тихо в съня ти
и до тебе ще седна.
Ще загребвам с шепи дъха ти
и няма да гледам.
Когато се върнеш при живите
дълго ще търсиш
неми очи сред мъглите
и моите пръсти. 

присядам до теб и те прегръщам!

imaginations from the other side:)
good

и тъжно... красотата на любовта, прегърнала тъгата на съня(болестта, смърта)...
не го правя на инат, Ракли! Убедена съм, че добрите хора създават и от тъгата, красота!
А ти, Съкровище, си добър човек!

"Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.



Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида."


И все пак е различно :) Поздрави ;)

май имам нужда, а?:)))

we often depend on "the other side", don`t we?
Привет:))

знам, че не го правиш нарочно. и аз не нарочно ще упорствам до последния край:))
Добрите хора създават и доста хаос, познавам такива:))
А последното, брой, че не съм го видяла:))
Пай си от пътя ми! Газя наред:)))

Сега като го прочетох, има прилика в идеята. Всички сме хора. Животът не предлага чак такова разнообразие до неповторяемост да случките ни:))
Различно е.
При мен определено липсва очакваната повтаряемост:))
Благодаря:))

що валяк е минал през мен и не кандисвам :)))
бабуна! :)))

та... Боже, колко обичам Вапцаров!

"... А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!"

като сме го започнали Вапцаров:))

"Ти виждаш:
издути платна,
луна на небето излезла,
и мислиш:
живот е това,
живот преизпълнен
с поезия"

.....................

Родени сме на една дата :D

Ето още нещо много силно с призив да бъдем личности, а не червеи:

Предсмъртно

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!



Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Да обичаме народа си, защото май сме го позабравили това...

Знам защо те харесвам , знам , страхотна си !

си тръгвала.
Привет Ракли.

при живите :)