Скромно наследство
остави ми общия унес.
Обърната чаша,
червени петна.
Виж! Каква красота –
цъфнали рози ухаят над нас.
Слънцето гали ме жадно,
аз се протягам протяжено
и изглеждам добра.
Нещо се случва в мойто сърце.
Топли струйки се стичат.
Изтичат.
Няма сила, която може
тази сила да спре.
Поглед отвръщам,
пред мен се простира поле –
Лазурния бряг
с прегорели поля.
След миг ще заспя.
Докато още съм жива,
докато дишам -
най-важните думи
ще премълча.
Тихо горя.
Какво ли откривам в тези поля?
Дълбоко в непрогледните мои зеници
само сянка ненужна тъга.
Не ме заговаряй.
Тръгвай си бързо.
Има дни, във които
крие свойто лице
любовта.

Понякога е така, тази седмица си особено романтична, и много цветна :-)
Лек ден !

Отново ме грабна! И с вчерашната мансарда и с днешното настроение. Така е. Понякога и любовта се крие. Желая ти весел ден и възроден порив!

Тъга и надежда!

Весел ден и много усмивки!

където да изчезнеш...скрила лицето си..да тръгваме?

хем тъжно, хем красиво! :)))
тръгвам си... тръгвам... :)))))

Тя може и да се крие, ама се крие в очакване да я намерят :))

Най-важните думи са за казване ... искаме да ни ги казват, нека им ги кажем и ние ...само докато дишаме ще можем да го правим ...

Привет, Плодче! Радвам се, че оставям такова усещане:)) Желая ти леки дни на теб:))

Благодаря ти, Фенор! А аз очаквам нови разходки за разтуха от теб:))

Благодаря, Кроталка!:)) Надеждата прави поносима тъгата разправят. Значи е хубаво, ако са заедно:))

да се стягаме, Дрес.....времето наближава.
Прегръдки!:))

в русия ли?....в русия ли?:))
ти кво му викаш на това? красиво? или тъжно?
не може и двете, пък.
освен, ако не си сред публиката:)))

това само заради Надеждата. Тя върти такива номера - очакване и разни подобни:))

Така е, Ротация. После вече няма такава опасност:)) И все пак, трябва да щадим тези срещу нас. Човек има нужда от много сила, за да чуе най-важните думи:)))