Морето в мене се сви.
Прибра се на тихо.
Единствено с тебе,
когато останем сами,
дочувам шума на вълните.
Любопитното скрито море
през очите мои наднича,
бури създава във мен,
всички мои думи завлича.
Щом ти стигнеш до мен,
то се затичва,
път ми проправя до теб,
по ръцете ти с обич се стича.
Моето скрито море
много рядко се врича.
Но когато по тебе
прелива от мен,
знам на какво ни обрича.

Поздрави и да чуваш по-често шума на вълните ;)

и мореплавателите:)

Ти ми напомни за моето ''Морето в мойто сърце'' , отивам да го пиша в блога си .Поздрави от него на твоето море !

Благодаря:)) Благодаря и за двете!!!:))

и поне веднъж за морското корито, нали?:)
Привет!:))

абе всеки си има по някой воден басейн в себе си. ние би трябвало да сме щастливи, че имаме морета:))

ти чувала ли си за дълбоката любов между луната и морето;)

znaem,no go tarsim...)))))-zov e ot kravta)))))))))
otnovo tuk me zavladq)))))))))

Ракли, развълнува водопада в мен :)))
млади момци се къпят в нежната пяна долу във вирчето...
:))) май излезе двусмислено?! :)))

абе на мен ми прозвуча съвсем недвусмислено:)))))

чувала съм...разправят, че тя го привлича, извлича, носи му прилива...знам ли кое е истина от всичко това:))

кръвта и тя е солена. сигурно затова:))

ах, този водопад:)) какви картини пак ми нарисува ти бе:))))))

хахахаха, Нел понякога въобще не е иносказателна:))