Настъпи нощ, в която
пред страха си се изправих.
Глухо кънтяха удари.
Много дълбоко навлязох.
Нямаше кой да извика.
Никой не хвърли подире ми камък.
И даже не боляха,
уж вечните рани.
Само влажните камъни
тихо простенваха.
А на скалата,
с окови привързана,
съвестта ми се мяташе...

Добър вечер Еракли {}

постояно объркваме сценария, значи...

магьоснице!
...
На Финала не знам защо се смях толкова при вида на окованата мятаща се съвест:)
Колко ли ще те нападнат да узнаят как го правиш тоя номер :)

Добра надвечеррррррр!:))
Ми щото си е за смях бе, как защо?:))
Може и да питат, но аз си пазя тайната като магьосник!:))

ne vinagi boli ot drugite,no kogato ni zaboli ot nas....kogato v nas izgarqt plamaci....savestta da okove moje samo sarceto,no...dokoga-ako e sbarkalo,tejko i na nego..))))))))
privet)))))))))