Утрото пак ни настигна, Майкъл.

Изгревът блъсна прозореца

и разголи телата ни –

бившите поселения на душите.

Гола пристъпвам

пред сведени погледи.

Палят огньове.

Цветница.

Казват – Не бой се!

Студено още било за змиите.

Раздраха ми кожата, Майкъл.

Малки парчета проблясват

след мене по влажната още трева.

В свят на езичници

Бог твърде дълго живя.

Тръни обезобразяват босите ми крака.

Студът постепенно изгаря

всички вчерашни помисли.

Майкъл, донеси ми вода!

Да измия наранените си крака.

И сред досадния стон на камбаните

ще затанцуваме блус.

Нищо, че треперя от студ.

Моята разкъсана кожа

ще ти посочва пътя назад.

Там, край огньовете,

още празнуват Благата вест .

Бог пак ще се ражда!

Щастливи са като че ли ще се

случва днес.

Кралят е мъртъв.

Бог в небесния трон, вглъбено

чете пак нещо от Чейс.

Имай милост, Майкъл!

Извърши го ловко и бързо,

и довърши плана на Бог.

После тръгни по пътя назад.

Аз ще мълча.

Ще умра бавно на тази скрита поляна

поради изтичане на душата

от прерязяните мисли.

живее Кралицата

страхотно е това, а бог е и плюшено мече

и Бог да я пази

привет! отдавна не съм имала такова:)

super

понякога хвърля неочаквано разобличаваща светлина върху нещата, нали?;)

танцувам и не знам в какво ще се превърна!

Танцувам болката, танцвам и радостта!

Ракли, дай да те прегърнааааа :))))

Чейс... оф, вече и у дома ли виждаш? :)))

Тъжно и адски красиво.Много вярно е.И за съжаление или радост пак ще се повтори.

И след като всеки поет се облича в думи,вземи другия път танцувай блус със налъми...не е същото знам,но понякога големия срам е не да си гол пред всички,а да виждаш оплетената за теб от чужди ръчички представа да те предава и в мислени форми да те омотава...някои хора са странни...убодат се,и затова решават нищо да не се губи,и целите се изподират.Други пък си имат любимо място на убождане,а трети се бодат само в определени условия...стига съм ти досаждал.

Накъде изтече?

Майкъл не би оставил да умреш, иначе не е никакъв Майкъл!

10х:))

аз...окото рентген:))
змията е символ на мъдростта, Нел. а аз се страхувам от мъдростта:))

ще танцувам с налъми. ще танцувам на лед. даже само в ума си. стига да не оглушея за музиката. от това ме е страх.
много ме е шубе:))

Майкъл е герой, нещо като Крали Марко на единствения дансинг във душата ми.
Виго, ще открия нещо като Седмица на американското кино - чакай серия с Джак, Гордън, Джеръми...тази сутрин съм много изморена.

Дано тази си си отпочинала.
Звучиш тъжна Ел....
Добро утроооооооо {}
Стани и заблести!

Не помня къде съм била тази нощ:))
из дебрите на неспокойни сънища.
важното е, че сутрин ме виждаш в мъглата как отивам да хвана метрото за последната гара:)) значи още се движа:))
добре, че малко хора знаят, че при мен няма метро:)

Добро утро Ел! {}
Движиш се и още как.
С грация на пролетно-есенна кошута.
Леко тъжна, но с финес.

доста повъртливо се придвижваме из квартала:))

Направо обикалям като пумпал :)))