И по-просторно става във душата ми

след всяко нещо, което си отива.

Изпращам с вик на болка

дребните частици щастие,

които ме изпълваха до степен на преливане.

Празнота на части се изгражда във душата ми.

Безкраен черен космос чувам как пулсира.

Отърсена от дребното си щастие

ще се разтворя без остатък във всемира.

Това някак ми напомни за една приказка на Туве Янсон- "Седрик". Макар, че там "нещата" бяха материални...

А после как човек ще те намира?Когато таз душа да се разтвори тъй препира,та кой ще ни краси тук после пира?Понякога туй дребно щастие не заслужава да умира да ти кажа,без песъчинки помисли си,как ще радва плажа?Стига прелива,сипи и на другите...:)

От мен усмивки към безкрая на мечтите ти !

Аз много харесвам Туве Янсон. Отдавна не съм посягала към нея. Ще взема да открия тази приказка. Сигурно ще ми хареса.:))

кафе само:) до обяд не ям. сигурно твърдиш, че малкото дава красивия облик на голямото. Мойта работа стан - изпратих дъжда да донесе огън, а той го загасил. Водата приижда и не зная след като прониква във всичко как може да се отдели сухото от мокрото накрая, като сухо може и да няма.
Видя ли сега защо понякога си пасувам за становището си?:)) Щото и аз не се разбирам.:))

Добро утро, пикантна черешке:))
Обичам, когато мога да мечтая:)

Разбрах те що пасуваш...ми то не му требе да е кохерентно за да носи смисъл за теб.Твърдя че малкото е най голямо.И че не си избираш правилно куриерите...:)Друг път пращай въздуха за огън а земята за вода.И пий повече плодови сокове.