Ела в миг, в който вече не чакам.
Не оставай навън.
Недей ме разпъва във времето. Недей ме разтяга безкрай.
Сълза, ако блесне в окото ти, не е позорна, ако ми позволиш да я изтрия без да продумам.
Позволи ми да плача, но ме спри преди да положа цвете до спомена.
Научи ме на полет, но без да мислиш скърши ми крилете, ако политна към друг. Не се плаши от напуканите ми устни, които като че ли ще те прокълнат при вида на пречупените ми криле. Те ще са моята жертва на привързаността ми към теб. А има ли по-ценно от безценната жертва?!
Не ми се кълни, че ще дойдеш. Когато вече затварям вратата, направи така, че кракът ти да не ми позволи да го сторя.Остави си място да минеш като среднощен разбойник без да рискувам волята си. Нека запазя волята за безволие при вида ти.
Няма нужда от думи. Нека аз те обливам с искрящи потоци слова. Дай ми за отговор само погледа, който казва за всичко. Моят словесен порой ще затихне от пръста ти, който бавно прокарваш по моите устни.
Докосни ме с ума си. Обвий ме във него. Ако в ярост крещиш, след това прошепни на съня ми думи, които искам да чуя. Той ще слепи всички онези парчета, които гневът ти е порутил от мойто сърце на обичаща.
Вземай сила от мен в моменти на нужда. С полъх на вятър ще ми я върнеш обратно дори да докосваме устни през стъклен покров.
Извия ли тяло в дъга на желание, не се изливай в порой. Капка по капка излей в сухите вени прелялото чувство от други молебени. Бавно, но сигурно ще превърна от всяка капка жълтица, и от всички тях ще ти изкова звезда, за да ти свети и в най-тъмната нощ.
Предизвикаш ли буря, направи го със ярост, завърти ме със сила, хвърли ме, но ме хвани преди да докосна дъното на чужда яма. Няма други цветя освен твоите, които биха покълнали в моята пръст и разцъфнали като в градината преди греха... като в онази шантава песен.
Ще я изпея само за теб.
Ще я изтанцувам за теб.
И ще забравим за малко дори и Аида.

neveroqtno e!Mal4a,pro4ela go,a dumite ti izka4at kato 4e otnovo ot ti6inata okolo men...
nqma red,koito da kaja,4e e izli6en,a edno ot izre4eniqta 6te si pripi6a za da ne go zabravq nikoga !...

прекрасно е!

просто вятър минаващ през мислите...дръж се:)

от напуканите ми устни, които като че ли ще те прокълнат при вида на пречупените ми криле. Те ще са моята жертва на привързаността ми към теб."

Колко ми и познато! До болка познато!
Когато ми забиха поредния нож в гърба, го извадих нежно, изтрих кръвта си и го хвърлих в реката...
А казват, че жестокостта предизвиква жестокост...Добре е, че не вярвам в това, което казват! :-)
Усмихвам се, Ракли, пак си влязла в душата ми!

от време на време,остана ли за постоянно тук умът ми ще закърнее,ще остана без глас...и вината ще е твоя Ракли!Не може да взимаш дъха на хората така безцеремонно-предупреждавай бре!!!!
:))))

трябваше да ми прошепнеш тайно изречението:( може да се окаже, че и на мен ми е то любимото:)

Благодаря, Косара!:) това е голям комплимент:)

държа се, моя сюрреалистична магийо:))

сигурно, защото е отворено, Нел:))
аз бих пазила ножа до гроб като скъп спомен.
това сигурно е жестоко, но...единствено към пазителя:)

ако питаш мен, въобще не е добре, че изчезваш, Шери! ходя подире ти и ти събирам ума, но само не приписвай на мен тази заслуга!:) ша та замоля:)))))))

...скърши ми крилете, ако политна към друг.

Извия ли тяло в дъга на желание , страхотно , но тази любовна жертвоготовност , на която си готова ме изумява ...

наистина ли?
винаги съм мислела, че пълното удоволствие се постига в мига, когато се подариш изцяло.
знам ли....