Под облаците на Олимп
пътека с лавър ми застлаха.
Със повей от целувки
ме приветства утробата на планината.
Очите ми прозряха в небесата
и заблестя косата ми в позлата.
До дъно пих от чашата на суетата.
Ръце с вълшебства пълни
ме вдигнаха и ме люляха.
Забравих болката и самотата.
На трон от опияняващи слова
в богиня се превърнах аз самата....
В мига, когато върна се Зората,
внезапно тънка мисъл се изви
и вряза се в душата.
Един внезапен глас от ниското
достигна ме във небесата.
Лицето ти в мъгла се мярна
и потрепери планината.
Сред падащи отломки
от краткия ми скален трон
краката ми сами поеха към земята.
Един разочарован древен бог
след мен заплака.

........

tova,koeto spira daha dokato se 4ete ne se komentira........

.......................
и ....... а пък.......щото...........................................................................................................................................

не, не.
чакаме те от новото гнездо!:))