Обикнах вятъра.
Презрях водата.
Водата винаги мълчи.
Обикнах шепота на вятъра. 

сърцето ми отнесе

чуваш ли мислите й?

очарована съм!
и от колажа също!

СТРАХОТНО!

И винаги е нежна.
Вятърът понякога крещи.....:(
Хай,Ракли!

:)) а уж се държим здраво:))

"Потъват във водата всичките ми мисли,
които никой още не е виждал,
мислите, които никому не смея да покажа.
Водата е препълнена със тайни." :))

нали знаеш, че понякога най-малкото думи, принасят най-голямата жертва:))

Благодаря ти, привет!:)

Крещи, но гали като никой друг....:))
Шери, къде скиториш и все те изтървам като минаваш наред през блоковете на квартала.
Минаваш преез мееен, като ...вятърааааааа....:))))))))

virysi mi izqdoha glavata:(((
Muuuuuuukaaaaaaaaaa
tursq bykvite chasove!!!

Mного си падам по такива неща , точно по такива , а не , събудих се , посетих wc-то и отидох в офиса на работа, и после следват едни философски коментари...
Браво !

i znam,obikna me i toi.