Като се замислих днес, установих, че нещо съм зарязала напоследък тенджерите и тиганите.
Не знам какво съм се емнала да правя, но това не е хубаво.

Гладът е основен източник на миражи. Така че влизам да забъркам нещичко набързо.

Всъщност се подвизавам в доста странен офис. Абе то...има три стаи, отделно кухня с трапезария и две бани. Направо си е апартамент. Сигурно затова често често забравяме за какво сме тук всъщност. В кухнята пием кафе или ...превръщаме поредната среща в банкет. Ама така. Случва се да събираме доста народ там. Особено по обяд

Него ден сутринта отворих хладилника и гледам една торба дето вчера я нямаше. Отварям и виждам – гъби. Всяка колкото дланта ми. Разбрах, че има някакви планове за обяд, но реших днес за първи път да се направя на твърде заета.

До нас има една адвокатска кантора. От една седмица имат нов колега и горкия още не може да свикне с порядките на квартала. Хахаха, току що ми звънна непозната жена и ми каза, че ми пращала млякото и само трябва да го сваря. Казах й, че няма проблем. Въпреки, че не сме мандра....Най-забавно ще стане, ако наистина някой донесе някакво мляко. Ами ще го сваря пък. Какво ми пречи.

Та за гъбите. Изчезнаха всички по задачи и дадоха ултиматум да са готови към обяд. Хубаво обаче докараха новака и казаха, че нямал работа и ще помага с нещо, ако потрябва.

Охооооо, казах си. Добре.

Та седим си двамата. Аз работя задълбочено на компютъра, а той се върти неспокойно, щото шефа му щял да яде от гъбите. Че да не яде моя шеф!
Сто пъти ми задава странни въпроси и накрая му казах – Виж какво, нямам и представа какво да правя с тези гъби. През живота си не съм държала гъба в ръката си. И не само гъба. Единствено мога да сваря яйца и да намажа масло на филията.

Видях паниката в очите му. Някой му бил казал, че просто трябвало да ми помогне с нещо, ако се наложи.

Еми, ето викам, налага се. Мятай се в кухнята, а аз ще броя обажданията на джиесема ти.

Та да не обяснявам, но направи следното. Жалко че не записах всяка стъпка на филм.

Обели гъбите внимателно. Всяка я държеше с два пръста и я миеше под течаща вода. Вратовръзката му ставаше все по-тясна и накрая я махна. Водата взе да пръска извън мивката. Видях че имаме страшно много ножове. Оказа се, че имаме и три тави. Но и най-голямата не събираше две от гъбите. Аз изпружена се въртях на стола и само от време на време го окуражавах – Спокойно, спокойно, ще се справиш. Това цялото право си изучил, едни гъби не могат ти вкарат гол.

Пухтеше, свистеше, ядосваше се, по едно време взе да споменава някакви роднини на шкафовете.

Задуши отделно нарязаните пънчета с лук(взе от студиото за дизайн отсреща), моркови и не видях какво още сложи. Разположи гъбите в тава, нареди задушеното в тях, наръси настърган кашкавал и на всяка сложи парче масло. После ги зави с фолио и попита фурната как пече. –Ми аз откъде да знам казах, не пекат ли всички фурни с ток?

Сложи гъбите, вече ме мразеше, виждах презрението му в очите. Отвори си една бира и ме попита. – Може ли да сте толкова неграмотни жените в собствените си задължения?

-В моя договор няма такива, казах. Би трябвало като специалист да го знаеш.
И преди малко като взеха да се връщат останалите ни свариха така.
Обръгнали се и некомуникативни. Аз – разсеяно чаткаща. Той червен, раздърпан и клечащ пред фурната.

Когато взеха да го разпитват какво, защо и как...колегата ми взе да се смее – Кой? Тя ли? Така ли ти каза? Верно? Че не може друго освен да вари яйца!.? Хахахаха, малеееее, наистина са те изгъбаркали, младежо.
Гледах ги с обич. Готените ми, шантави колеги.

А този, дребния надувко не го погледнах. Можеше да ме гръмне от упор, ако имаше пистолет в момента. И после два контролни. За всеки случай.
Но пък смятам да пробвам рецептата му.

Признай си, че е било заради рецептата, не си я знаела :)))

нали се сещаш за онзи емотикон, дето гледа малко изотдолу, ъ?
Него ден още не ядях гъби. Сега мога да ти спретна цяла гъбена вечер:))) На принципа на руската рулетка, разбира се.

да стоиш отстрани и да гледаш нещастника...
спомних си как учех дъщеря ми да си пере чорапите... след първата минута ги грабвах, изпирах ги и заявявах: Това е подледния път, в който ти показвам. :-))) ама се е научило детето

:)kato go sre6na "velikiq"6te ti go pratq da go izu4i6,4e da ne zenosam i dvama ni:))))))
kuhnqta mai nai-ve4e q obi4am podredena:)))))

ех,ех...ние юристите с какво ли не се налага да се справяме...:Р

ами, това беше в ден, в който бях много, много отнесена с други мисли:))) иначе и аз винаги използвам твоя метод на обучение:))

нямаш проблем:))) може да си пием кафето с теб през това време:))

аз откъде да зная, че си в тази сфера:)))) но тук историята е с мъж юрист. при това стажант. колко стаж има още да трупа докато схване, че не винаги той ще е по-хитрия, нали:)))

kak mi haresa tova:))))))))razlq mi se kato blaga,topla valna po du6ata:))))))))))))))))))))
da znae6-ubedena sam,4e 6te se razberem i bez dumi:))))))))

???

heh...tova do izvestna stepen e jestoko.posle stava smeshno.
a ti pone mojesh da pyrjish qica,sega primiri se ;)

edin zaek.

offf...my mistake...samo da varish qica mojesh.

жестоко, нали?:) мога много неща да направя с едни яйца аз. засилих се да ти кажа кое е жестоко, но щях да изпиша цял пост като коментар, а отгоре на всичко да ми излезе име на феминистка. каквато не съм. или съм. идея нямам какво точно животно съм.
а ти какво правиш, че нямаш кирилица? или е каприз? или пишеш от някоя пещера в Подножието на Андите?
като се върнеш ще ти направя мусака. поне по шест начина:))))))

и в мен кълни някаква подобна убеденост:))))))

някой път трябва да ми го напишеш това...кое е жестко.
и не се върнах зарад мусаката.само.:)

Много хубаво е да те чете човек...само да внимава да не го смажеш между страниците...

ама и ти ги говориш едни...:))
ще ти напиша за жестокото. само да ми премине ...жестокото главоболие, което ме е налегнало от началото на седмицата:)