- Няма страшно. - каза
и ме бутна в ниското.
Изправих се с
набита във очите болка
и се огледах.
Ангелът не беше ме последвал. 

ne e stra6no,4e idolite ruhvat,stra6noto e 4e gi sazdavame:)))))

http://www.youtube.com/watch?v=n8RtmgmXK80&feature=related

е да се изправиш

И моя изчезна нейде:(((
Последния път като се изправях ми се зави свят-това промени посоката на погледа ми.Има полза..понякога
Привет Ракли!

а аз не се сещам в момента за нещо по-тъжно от рухването на един идол:)

благодаря ти, Дреси!:)

не е ли по-важно да намериш повод да се изправиш?
принципно мисля, не че...

Като ще ги подкарам наред всички неверни ангели, Шери! (застрашителен емотикон):))
Промени посоката на погледа казваш...Ще изчакам да видя...ползата:))

на себе си вярна оставам!
Нали така го писах и...спазвам?
Колкото до стръмните пътеки, те си имат и своя плюс-каляват.Но после нанадолу вече е лесно, освен ако не е падение, което на никой го не пожелавам.
Хубав, слънчев ден!

в ямата, и вълкът ще заплаче.

...в живота.На изненадваща и незаслужена болка. Единственото успокоение е че те ни учат да различаваме "ангелите". Желая ти винаги куражът да се изправяш. До сетния миг. Поздрави

Ангелите ще останат загадка за мен. Дано се науча да разпознавам хората поне:)) Благодаря ти.