Сред пролетни мъгли
открих цвета ти.
Преливаща от лятна страст
се къпех
в твоя извор.
Сред крепостни стени
се подарих
и есенната клада
сгря кръвта във вените.
Сега се свивам в зимата.
Попила всичките сезони
в себе си
плътта ми натежава
от очакване.
Когато се събудя след студа
и в ранно утро те докосна,
когато свършили са
всичките сезони
и съм ги загърбила,
тогава може да си сигурен -
Аз ще живея вечно!

wants to live forever

дори и прилепите вече зачвърчаха и защъкаха :-)))
е не за вечен живот, но поне за още някой и друг сезон!
Красив стих, Ракли!

Theres no chance for us
Its all decided for us
This world has only one sweet moment set aside for us

за себе си се надявах да не идва.
но човек никога няма да стане господар на Природата:))

Точно такава категоричност ми харесва!
Прегръдка Ракли и :))))))))))))))

...че бях тук преди три дни? Сега дойдох да го прочета отново! Ако е нужно мога да се изразя с много думи, но мисля че ме разбираш и така.:)))

мисля, че да...колко съм снизходителна към себе си, нали?:)))привет!