Див На отчаяно се беше вкопчила в клоните на единственото дърво на ръба на пропастта. Несигурният въжен мост пред нея се поклащаше над бездната. На отсрещния бряг МОЖЕ БИ ги очакваше нещо хубаво. Какво точно, Ми Зер Ник не й беше обяснил. Вероятно защото самият той не знаеше, а просто така му се искаше. Стоеше плътно зад нея и я подканяше:

- Хайде! Тръгвай! Зад тебе съм! Тръгвай!
- Кой? Кой? Кой дявол ме караше да те слушам?! Какво правя тук с тебе?
- И какво друго щеше да правиш?
- Щях да остана при Су Хар! А сега сигурно ще умра! Ще умраааааааа!
- И да беше останала при Су Хар, все някой ден ще умреш. - заключи Ми Зер Ник и присви самодоволно очи, омаян от собственото си велико прозрение за тайните на живота и смъртта.
- Но щях да умирам много по-дълго!!!! – изкрещя Див На отчаяно и пристъпи по моста като затвори очи.

Тигърът, спотаен на отсрещния, бряг ги гледаше как се предвижват несигурно и мислеше озадачено: Даааа, очите виждат, но сърцето води. 

много е готино:)

Po4itatel sam na madrostta na Dzen,no v parviq mig me podvede:)))).Maistorsko pero!!!Madrostta v poslednite ti dumi bi mogla da sre6tne6 sred neobqtnoto u4enie:).

се чу свистене. Една малка стреличка се заби в дясно от лявото ухо на тигъра. Той леко се олюля и падна върху все още мокрия от росата мъх.
Четиримата мъже наобиколиха прекрасния екземпляр.
- Този струва много пари, нали ти казах? Огромен е! - каза най-високия от тях. - Да го вдигаме, че гоним срок. След месец трябва да е доставен в цирка...

Миииии... дзен!!!

Поздрави, Ракли! Чудесно е!
С уважение- Га Мен Ка :-))))))

мерси:)) и аз си го харесах като го написах. може би, защото беше за първи път.

хахаха, то има ли неподведен в този дзен?:)) всички сме подведени, важното е да се усмихнеш в края. така мисля:)

добра подавка, нел!:)) отнесе тигъра към цирка, за да могат да направят поне една стъпка още напред, нали?
въпросът е ще се родят ли още дзенчета или ще остане само това прозрение:))

само се вози:)

а и... нали източните мъдреци смятат, че разумът всъщност е в сърцето :-)))

Га Мен Ка

на разума му забиха стрела в ухото и го отнесоха към цирка. идея си нямам какво следва:))

а то понякога е в петите...доста неуловима история, Нел:))

Можех да сваля и въжения мост... тогава ни разума, ни сърцето помагат.
Никой не знае какво го чака. И това ако не е просветление... кажи ми: здраве! :-))))

няма значение какво следва, разбрала си най-важното - че всичко е цирк:)))

най-вече късмет:)) и да не пипаш мостта!

знаеш ли, напомни ми един въпрос. ще го постна тези дни като му намеря картинка:)) Благодаря ти!