Тихата музика.
Призрак на лятото.
Луната отново
ме гледа със укор.
Нищо не казвам.
Само се питам.
Нали тя всъщност
докара ми прилива?!

кратки пристъпи на безнадеждност...

се видяхме с Луната. Разговаряхме.
И знаеш ли... тази Луна е една лудетина бясна
и е... влюбена!

Тя те обича, откъде знам ли, ми знам.

толкова директна...:)) а пък, който отива на хорото, играе:) безнадежно.

то не може да й се разчита явно на нея. надявам се да ми споделиш какво си бъбрехте:))

не питам откъде знаеш. тя също е жена:)) а при пълнолуние имаме навика да преливаме.
но да ти кажа честно, не тя ми е най-важната:)