Постинг
17.02.2008 21:15 -
ЕДНО СКЪСАНО ПРОЩАЛНО ПИСМО
Попита ме защо. Ще ти отговоря. Защото се уморих. Уморих се да живея в страната на малките кученца, на малките чувства, на малките удоволствия, в кучешката страна на малките мисли. Човек трябва да бъде доволен, а аз не желая. Не желая да изпитвам доволството на малкото кученце. Няма нищо по-гадно от малките кученца, които уплашени и задоволени, се завръщат от малките си кучешки приключения. Аз бях голямо куче. Ала не искам да съм и голямо куче, макар да е по-добре да си голямо куче, отколкото малко. Не съществува друг избор освен този между голямо куче и малко куче.
Бях голямо куче, защото измених на всички ви. Бях и малко куче, защото измених на себе си. В страната на малките кучета всички изменяме на себе си. В страната на малките кучета всички мечтаем за малки кучешки приключения. Ала от най-голямото приключение се боим всички. Малките кучета изпитват панически ужас от това да живеят чисто, от единственото приключение, което не е малко. Защото за малките кучета само средната мръсотия е нещо, заради което си струва да живеят. В страната на малките кучета неприличието е по-лошо от неморалността. Там не само, че само едно нещо е неморално: да искаш да сториш някому зло умишлено. Затова в страната на малките кучета пасивната злина се тачи повече от активната доброта.
В страната на малките кучета всички сме фалшиви. В страната на малките кучета правим всичко на шега. На шега подхвърляме на всички малки кучета трохи от чувствата си. На шега си казваме, че обичаме всяко кученце, което срещаме. Затова в страната на малките кучета никой не може да обича истински. Затова в страната на малките кучета няма нищо истинско. Дори фалшът там не е истински. В страната на малките кучета и мошениците играят фалшиво своята фалшива игра. В страната на малките кучета не се нуждаеш от убеждения. Затова и нямаш такива. А ако имаш, то е на шега, защото в страната на малките кучета всичко става на шега.
В страната на малките кучета по-старите кучета нямат какво да кажат на по-младите. А и да имаха какво да им кажат, все едно не биха посмели, защото в страната на малките кучета никой не вярва и на това, което сам казва. Дори лъжата не е истински лъжлива. В страната на малките кучета правдивите лъжат и лъжците говорят истината. Затова всичко е еднакво вярно и всичко е еднакво лъжливо. Всичко може да бъде доказано, както едното, така и другото, противоположното. Затова щяхме да вярваме и на двете, ако в страната на малките кучета въобще имаше някой, който да се осмелява да вярва.
В страната на малките кучета никой не е щастлив, но никой не е и нещастен. Единственото допустимо щастие е безразличието. Единствените допустими чувства са много малки. Единствените допустими мисли са още по-малки. Единствено красиви са най-дребничките чувства. В страната на малките кучета разумът никога не е красив. В страната на малките кучета никога не можеш да разбереш, че единственото, което пречи положението на малките кучета да бъде съвсем непоносимо, е това, че разсъдъкът на големите кучета може да го анализира.
В страната на малките кучета всеки щеше да живее както му се иска, ако само знаеше какво иска. Ала в страната на малките кучета никой не смее да вярва в желанието си, защото всеки знае за себе си, че е фалшив предател. В страната на малките кучета има само едно желание и то е желанието винаги да бъдеш някой друг. След като станеш друг, пак ти се иска да станеш още по-друг. В страната на малките кучета всичко е скоротечно. И камъните са скоротечни. Върху камъка на честността лежи камъкът на безчестието. И маските носят маски. Да си сложиш още една маска, се нарича демаскиране.
Страната на малките кучета е страна, в която се срамуваш да живееш. Ако не се считаше за срамно да умреш, мнозина биха предпочели да го сторят. И изобщо да се срамуваш е много срамно в страната на малките кучета.
За онзи, който се чувства зле в страната на малките кучета, единственото, което му остава, е да стане голямо куче. Единственото преимущество да бъдеш голямо куче в страната на малките кучета е това, че тогава не се срамуваш да умреш. От срама, че живее, не може да се спаси и едно голямо куче, да, още по-малко – едно голямо куче.
Какво всъщност попита?
из Записките на Дагерман
Бях голямо куче, защото измених на всички ви. Бях и малко куче, защото измених на себе си. В страната на малките кучета всички изменяме на себе си. В страната на малките кучета всички мечтаем за малки кучешки приключения. Ала от най-голямото приключение се боим всички. Малките кучета изпитват панически ужас от това да живеят чисто, от единственото приключение, което не е малко. Защото за малките кучета само средната мръсотия е нещо, заради което си струва да живеят. В страната на малките кучета неприличието е по-лошо от неморалността. Там не само, че само едно нещо е неморално: да искаш да сториш някому зло умишлено. Затова в страната на малките кучета пасивната злина се тачи повече от активната доброта.
В страната на малките кучета всички сме фалшиви. В страната на малките кучета правим всичко на шега. На шега подхвърляме на всички малки кучета трохи от чувствата си. На шега си казваме, че обичаме всяко кученце, което срещаме. Затова в страната на малките кучета никой не може да обича истински. Затова в страната на малките кучета няма нищо истинско. Дори фалшът там не е истински. В страната на малките кучета и мошениците играят фалшиво своята фалшива игра. В страната на малките кучета не се нуждаеш от убеждения. Затова и нямаш такива. А ако имаш, то е на шега, защото в страната на малките кучета всичко става на шега.
В страната на малките кучета по-старите кучета нямат какво да кажат на по-младите. А и да имаха какво да им кажат, все едно не биха посмели, защото в страната на малките кучета никой не вярва и на това, което сам казва. Дори лъжата не е истински лъжлива. В страната на малките кучета правдивите лъжат и лъжците говорят истината. Затова всичко е еднакво вярно и всичко е еднакво лъжливо. Всичко може да бъде доказано, както едното, така и другото, противоположното. Затова щяхме да вярваме и на двете, ако в страната на малките кучета въобще имаше някой, който да се осмелява да вярва.
В страната на малките кучета никой не е щастлив, но никой не е и нещастен. Единственото допустимо щастие е безразличието. Единствените допустими чувства са много малки. Единствените допустими мисли са още по-малки. Единствено красиви са най-дребничките чувства. В страната на малките кучета разумът никога не е красив. В страната на малките кучета никога не можеш да разбереш, че единственото, което пречи положението на малките кучета да бъде съвсем непоносимо, е това, че разсъдъкът на големите кучета може да го анализира.
В страната на малките кучета всеки щеше да живее както му се иска, ако само знаеше какво иска. Ала в страната на малките кучета никой не смее да вярва в желанието си, защото всеки знае за себе си, че е фалшив предател. В страната на малките кучета има само едно желание и то е желанието винаги да бъдеш някой друг. След като станеш друг, пак ти се иска да станеш още по-друг. В страната на малките кучета всичко е скоротечно. И камъните са скоротечни. Върху камъка на честността лежи камъкът на безчестието. И маските носят маски. Да си сложиш още една маска, се нарича демаскиране.
Страната на малките кучета е страна, в която се срамуваш да живееш. Ако не се считаше за срамно да умреш, мнозина биха предпочели да го сторят. И изобщо да се срамуваш е много срамно в страната на малките кучета.
За онзи, който се чувства зле в страната на малките кучета, единственото, което му остава, е да стане голямо куче. Единственото преимущество да бъдеш голямо куче в страната на малките кучета е това, че тогава не се срамуваш да умреш. От срама, че живее, не може да се спаси и едно голямо куче, да, още по-малко – едно голямо куче.
Какво всъщност попита?
из Записките на Дагерман
ВЕЛИКО Е ТОВА, ПОКОРЕНА СЪМ!
Малките кучета не оставят следи по пясъка, дали ги е имало?
с обич ДЖУЛИ
цитирайМалките кучета не оставят следи по пясъка, дали ги е имало?
с обич ДЖУЛИ
няма следи, кое би доказало, че наистина ги е имало?
А аз си мечтая да ме покори една истинска ода за силата на човешкия дух. Някой ден...:))
цитирайА аз си мечтая да ме покори една истинска ода за силата на човешкия дух. Някой ден...:))
Ера, тя силата на човешкия дух е в тихото, нечутото, невижданото.Там когато се борим със себе си, съмненията и търсим да разбираме света, ту небе, ту дъно.
с обич ДЖУЛИ
цитирайс обич ДЖУЛИ
ne se natrapih i ne iskah
samneniq,nesigurnost i strah
ne se nujdaq ot liubov na drebno
sas neq cql jivot jivqh...
Prava si,o4akvai i da ne si napalno razbrana:)))))))))))))
цитирайsamneniq,nesigurnost i strah
ne se nujdaq ot liubov na drebno
sas neq cql jivot jivqh...
Prava si,o4akvai i da ne si napalno razbrana:)))))))))))))
така е. но понякога имаме нужда от цвят в мъглите си, от нещо видимо. исками се хората като цяло да бъдат малко понеобикновени. ако е възможно, разбира се. не се бъркам на Създателя:))
цитирайГоспод сам ги е казал - Не жертва искам аз, а милост.
То пък човек не винаги се разбира и сам себе си:)))
цитирайТо пък човек не винаги се разбира и сам себе си:)))
А дявола какво е казал? :)
цитирайно необикновените хора са на изчерпване, като бизоните...
мнение на "кучето от крайния квартал..."
цитираймнение на "кучето от крайния квартал..."
не знам тогава какво точно е казал по въпроса, но всеки път, когато се срешнем ми вика - Права си!:)) Знам го аз...изкусителя!:))
цитирайБау, бау!:)) да направят резерват тогава. ама пусти геноми...никой не може да е сигурен в резултата:((
цитирайче човек е това, което вярва за себе си.
Не случайно някои се чувстват горди потомци на маймуните:)))
А сетне се държат като такива.
цитирайНе случайно някои се чувстват горди потомци на маймуните:)))
А сетне се държат като такива.
може и да си прав. вероятно на това вярване се основават доста от съвременните теории.
Обаче пък, си се представих като едно сериозно и смръщено шимпанзе, потънало в размислите си за същността на така непонятната му човешка природа:))
цитирайОбаче пък, си се представих като едно сериозно и смръщено шимпанзе, потънало в размислите си за същността на така непонятната му човешка природа:))
Е нещо чудесно. Няма куче предател. Има хора, живеещи, като кучета с тази разлика, че тяхната натура им позволява да бъдат изменници. Hugs.
цитирай
14.
анонимен -
niko
26.02.2009 14:02
26.02.2009 14:02
istinata za sveta v koito jiveeem 4e prosto niama nistu istinsko ta dori i falsha e fal6iv boje gospodi tc tc ....
цитирай