Моите думи са моите мисли.
Всяка буква крие частици
от радости, болка и липси.
Моите думи се взират в звездите,
с премръзнали пръсти се крият
от чужди неистини,
по време на буря разтъркват очите ми.
Голи и зъзнещи моите думи.
Между земя и небе са увиснали.
Раздрани послания без много усилия.
По лицето ми парещи букви се стичат.
Без думи ги сбирам и ги редя,
в отчаян опит да разбера
имат ли истински някакъв смисъл
последните думи, които в шепи съм стиснала.

ne se vglejdai v tqh-tajni sa
neka te si otidat-ostavi gi da se iztarkolqt
zamisle se za drugite-sledva6ti
i da ti greine s tqh i denqt:)))))))

Щом не са задържани, а споделени...

Ера, радвам се че те открих в това море! Различна, чувствена и търсеща...
с обич ДЖУЛИ

Аз вярвам,че думите са голяма сила...Толкова голяма, че май понякога е по-добре да ги стискаме в шепи:)))))

хубаво е предполагам, човек да вярва, че има следващи думи. дори и след последните:))

благодаря, Джули. разправят, че краставите магарета се подушвали някак:))

о, да! но тежат. много тежат тогава:)

имат. макар, че често всеки открива своя различен смисъл в едни и същи думи:)

А КАЗВАТ ЧЕ ХОРАТА С ХУМОР СА НАЙ-УМНИ. СУПЕР СИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИ

Ти умееш да се разполагаш с думите - по-тежките смачквай в юмрук, а най-красивите продължавай да споделяш с нас. :) Те са оръжие и вълшебна пръчка.

смърт и възкресение:)) ще ги мачкам, щом никой не наказва за смачкани думи:))
Привет!