Протягам ръце, но
улавям само сянка на вятър.
Извръщам лице, но
само мракът докосва очите ми.
Ушите ми писват от
тишината, която нарежда.
А аз и не искам да зная.

Чета, мълча и немея...Невероятно силно...Поздрави!Мисля, че можеш още да кажеш, но...Автора си ти...Аплодисменти!

е изтъкан от сходни ситуации. каквото и да правим, някъде срещаме и разбираме и себе си. затова и долавяме скритото в привидната тишина. така си мисля:)) Благодаря ти!