Днес ми е много шашаво!

цял следобед ми се спеше, че и вечерта ми отиде една такава.

Повозих се на ескалаторите, надолу беше много, много адреналинно.
Слязох на един крак. По едно време обаче рекох на тези, които ме придружаваха, - Я, вървете, аз ще се върна и ще отида до тоалетната и ще се видим на колата.
тръгнах като в мъгла.
нещо в краката ми проблесна - наведох се и какво да видя - перла, розова една. по-напред морска звезда. я! нима съм дошла?!
направих остър завой без количка и се върнах. викам на касата - моля два броя за санторини.
жената ме гледа и ми се чуди.явно не си знаят стоката. казах й - ето бе! тука пише - за нея. а тука- за него.
както и да е, взех под мишница аз перлата и звездата и се понесох. сетих се че ще ходя до тоалетната. преди да вляза обаче бъркам, бъркам в чантата и вадя един от трите телефона.
колкото по-бедна била една страна, толкова повече банки имало. колкото по-притиснат човек, толкова по-дявол. взех телефона в ръка и вървя и мисля. като в италиански филм. едни големи тоалетни, с приглушена светлина, очакваш всеки миг отнякъде да изскочи келнер с маргарита в ръка. вървя, вървя и спрях, защото почувствах стена. вдигнах поглед да потърся вътрешна врата и а!!!!! на стената срещу мен гледам странни неща като стари чешми на испански площад. кво?!?!?!?!?!?
явно главата ми съвсем беше отказала тази вечер, гледам и се чудя как очакват от мен да ползвам това явление. все пак нещо ми светна и се сепнах - абе, дали тези тоалетни са за мен? едно тревожно съмнение скова сърцето ми и взех да се въртя в кръг. нямаше жива душа. сама. тръгнах навън и погледнах човечето на табелката на вратата. аха. нещо ми подсказа, че това не съм аз.
излязох и видях още една врата. стилизирано момиче. я, влязох и се оставих на автопилота.
после тръгнах да пресичам фоайето и се загледах в аптеката разположена някъде там. дрогерия по-скоро. вървя и си гледам в аптеката и изведнъж попадам в........гъста гора!!!!!! ужас! отвсякъде ме бодат остри листа, завират се в очите ми, в устата, опитвам се да си проправя път през тях , но те ме бодат ли, бодат.... нещо в мен се мобилизира и направих огромна крачка назад. гледам - една единствена огромна палма във фоайето и аз във нея. боже! взех я за враждебна гора.
пипнах се по брадата да се уверя, че не се превръщам в дон кихот. санчовците чоплят семки отвън и ме чакат в колата. а аз се боря с привидения.
гледам - охраната ме наблюдава съсредоточено. щях да им се скарам за палмата, ама знам ли в какво ще се превърнат и те. току виж съм излязла най-накрая от магазина с два рехави скалпа на бледолики.
бях изтощена, когато най-после стигнах в колата.
що се забави, бе? - ме попитаха.
абе, мани. вътре цари хаос, не мога да се оправя.
какво да им кажа, че бях сигурно последния клиент в комплекса.

А аз си мислех, че човечето на вратата се гледа преди да си се озовал вътре ;)

а аз просто не мисля понякога. лично за себе си, стъписването ми в бодящата гора си беше по-зловещо.