На Илинден
медузите изплуваха в морето.
Лилии сред сребърния разлив.
За първи път посрещна ме притихнало.
Дори не ме удари.
Попитах го: Защо?
Омръзнах ли ти вече?
Или липсата ми те накара да скърбиш?
Смълчано ме обгърна и погали.
Ръцете ми със лилии покри.
Отпуснах се. Забравих.
От сетивата ми изчезна твърдата земя.
Превърнах се в река.
И влях се във морето.
Люля ме клетото.
То беше аз.
Когато се завърнах в земния си час
и шест ръце, протегнати към мен
изтеглиха ме на скалата,
обърнах се да махна
на сребристата си страст.
Видях тогава:
ръцете ми целунати горяха
във огнено червени рани,
от белите цветя на морска страст.