Спомням си онзи полицай.
На границата на моето пътуване.
Красив като самия Аполон.

"Вървете след мен!"
Не бих опитала същото и аз с работник смазан -
би трябвало да си самият божи син,

Всяко нещо има две страни.
Истината... тя може би има и повече. Има хора, които цял живот си живеят в блажено неведение. А други са обречени да откриват истината. Следва ги като проклятие. Винаги попадат на нея. Не я търсят. Твърде често ...

Здравей, красиво дете с уморени очи!
Ела, момченце, да отидем
с тебе Дракона да видим –

Тази нощ залезът се забави.
А морето целуна лицето ми,
което беше наметнало

Луната изгря, Калауей.
Отново е пълна с обещания
и отново прелива.

Ненавиждам удавници разни
да ми говорят за силата
на битието.

Глухо отекват удари. Блъскане вече вечност се впива във мислите ми. Поглеждам уморено наоколо. Виждам го как бие безцелно. Търси си изход. Опитва да литне. Усмихвам се. Гневен е шумът, който създава. Хаос са мислите. Няма за какво да се ...

Просто ми помогни
да спра кръвта, Боби.
Дълго играх на брега.

Като врани ненужни
кацат чужди мисли
по мен.

Последният път, когато я видях
неразумна усмивка
озаряваше нейните ясни очи.

Ще бъде! – ми каза
и в мен засия.
По сухите устни