Ела в миг, в който вече не чакам.
Не оставай навън.
Недей ме разпъва във времето. Недей ме разтяга безкрай.

Аз не те познавам.
Ти си другия. От който ме боли.
Аз се въртя наляво. Ти си тръгваш надясно. Оди създаваш.

Под облаците на Олимп
пътека с лавър ми застлаха.
Със повей от целувки

Обикнах вятъра.
Презрях водата.
Водата винаги мълчи.

Целувай ме дълго!
Дори, когато горчи.
Дори по ръцете ти

Като се замислих днес, установих, че нещо съм зарязала напоследък тенджерите и тиганите.
Не знам какво съм се емнала да правя, но това не е хубаво.
Гладът е основен източник на миражи. Така че влизам да забъркам нещичко набързо.

- Няма страшно. - каза
и ме бутна в ниското.
Изправих се с

Понякога забравям, че умния си ти.
Понякога забравям, че съм слаба.
Понякога забравям, че не искам да вярвам в нищо друго на този свят, нито на някой друг.

С очите, с които
гледаш във мене.
С ръцете, които

Сред пролетни мъгли
открих цвета ти.
Преливаща от лятна страст

На прозореца намерих
пеперуда без крила.
На кого ли ми прилича?

Рядко излизам. Много рядко приемам покани за чай. В чужди дворове.
Толкова рядко, че когато получих поканата нещо в мен се обърна.
Не искам бе, ей! Нямам подобни мераци.